Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 205 резултата
... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...
  828 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  188 
Нашият татко – Творецът небесен
създателят на всичко най-добро
От нас ще иска само едно нещо –
съзнателни да бъдем в своя път.
Където седнем и където станем ...
  282 
Спектакълът започва,
все в различен час,
но винаги съм точна.
Знам - реплики от вас.
Декорите се сменят, ...
  856  15 
Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...
  200 
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
  449 
Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...
  388 
Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...
  440 
Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...
  261 
То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...
  253 
Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...
  671 
***
Синята точка на моето тяло
по улици бели се движи.
Сателитите връщат сигнали
до устройството в левия джоб.
С всяка следваща стъпка ...
  234 
Какво ли да напиша...?
Стихове не знам...!
Затворих думите в железни клетки
и нямат излизане от там.
Тук, на повърхността е тихо, просто, ...
  271 
Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
  308 
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
  268 
Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
  904  11 
  961 
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
  282  10 
  527 
НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...
  511 
  674 
  418 
... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
  215 
Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...
  231 
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
  224 
Сън
Музика и текст - Павел Серафимов
В една нощ лунна сънувах странен сън -
Крачех бос бавно по суха трева.
И въпреки гъстата мъгла навън, ...
  1934  10 
Семейството е свято! -
Тъй свише препоръчват,
че инак се чедата
от БОГ себеотлъчват...
Семействата светѝ са! - ...
  663 
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
  556 
От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери, ...
  543  10  13 
- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...
  287  11 
***
https://www.youtube.com/watch?v=8E5RvXolafE
Дъждът прогони светлината
и песента му във капчука
намери някаква пролука,
и в тъмното се настани ...
  223 
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
  194 
Точно - като за световно
във пустинята Катар,
седем месеца - редовно
аз поднасях дар след дар,
и се трудех във леглото ...
  796  10 
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
  278 
***
(в) две тела - една
душа - едно сърце и
любвесветлина
  303 
Влаковете закъсняват
и са все по-разредени.
А и пътниците стават
повече и... натъжени...
Рейсовете - маломерни ...
  229 
Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
  803 
1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
  671 
От прогресиращото си слабосилие
нашата Демокрация,
като стопен восък омекна.
Не я спаси даже данъкът плосък,-
щото на всеки, който ...
  213 
Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...
  862 
Предложения
: ??:??