Протегни ръка
и ме стигни -
виж,
тук съм,
близо до луната, ...

Кажи, колко струва сърцето в тебе,
не искам утрото и него да ми отнеме!
Кажи, времето с теб има ли цена.
Всичко мое давам, за да останеш тук сега.
Твоето решение не мога да променя. ...

Мокри орехови листа
пие йод земята
за нас - инфоуспокоение

Нима е грях отново да обичаш,
нима е грях сърцето да тупти,
когато даже за секунда
пред мене се изправяш ти!
Не ме е срам да кажа, ...

Светът не е така елементарен.
Принизили сме го до една лъжа.
И блъскайки се в клетката,
изградена от собствената ръка,
се чудим и се маем, ...

На Съни и Биби
Двете ми котки винаги знаят
дали съм тъжна или радостна,
кога хитрувам, защо скучая
и на гнева ми колко е градусът. ...

А на Малдивите вали - какво?
Не ще е дъжд, щом тук се изваля,
навярно в карамеления залез
се спъна боса някаква звезда,
внезапно окуцяла от любов... ...

Квартал
В моя квартал
прозорците светват във пет,
а вечер шумът бързо утихва.
В моя квартал няма първо кафе. ...

Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута. ...

РАЗКАЗА МИ ЕДИН КОМИН
Това е май последният ми шанс
да ви разкажа за живота отвисоко.
Изпуших всичко във аванс,
но и следа оставих черноока. ...

Не те обичам. Просто съм самотна.
Така отчайващо ми липсва някой,
когото все не мога да намеря.
Ръцете ми улавят пустота
и допирът на гладката ти кожа ...

16-02-2009г. 19:14
И мъжете понякога плачат, нали?!
Браво!
Да ти кажа ли, Нели, кога мъжете плачат?
Да ти кажа ли, Нели, кога мъжете плачат? ...

ПРИКАЗКА
Един грък отишъл на пазара да купи нещо. Търсил, търсил и намерил това, което търсил при един турчин. Гъркът не знаел турски, турчинът не знаел гръцки. Започнали да се пазарят.
- Саранда (40) - казвал гъркът.
- Кърк (40) - отговарял турчинът.
- Къкара, мъкара, бен беле бем. (къкъра, мъкара, ...

Негодна рота
Рота, винаги в движение.
Съдбата е изгряващото слънце.
Роден съм с оръжие в ръцете си.
Зад оръжието ще е последната ми съпротива. ...

Защо спря да пишеш? Помниш ли онзи порцеланов свой свят с дъх на кадифе и залез, който извайваше грижливо от своите мечти и вяра, и оцветяваше с най- кървавите тонове на своето сърце? Една трошлива реалност, издялана сякаш от музика. Толкова беше красиво. Най-бистрите реки бяха в него и именно твоит ...

Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...

Отрязах и главата на моята любов,
а тя риташе, пищеше, безсилна
пред стоманеното острие.
Кръв тече много и грозно беше...
Тялото ù ритуално погребах, ...

Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате ...

Няма я вече твоята красива усмивка.
Няма ги и твоите красиви очи,
с които ме гледаше страстно.
Няма го вече и онова изражение,
с което ми казваше „обичам те”, ...

Щастлива...!!!
Няма как да си сама
щом си хубава жена
Супер вариaнти имаш
който искаш си избираш ...

- Не предавам, щом не съм предаден -
девиз или житейска фраза,
човекът, на която е отдаден,
но на дела не го доказва.
Уж в роля на добър съветник ...

Радостта ù от факта, че без особени усилия успя да се намъкне в любимата си пола от 2007-ма, бе триумфално отбелязана с канонада от одобрителни кимания срещу огледалото. Тъй като нямаше време за по-продължителни тържества, точно след няколко секунди и няколко бързи и отработени движения, русата ù гл ...

Експеримент
Експеримент направих със самата себе си -
влюбих се - за мъничко разнообразие.
Сега, знаеш ли, яд ме е на мене си,
че не взех и твоето съгласие. ...

Едно клето дете боледува сега.
Не го давай ти, Господи, млад на смъртта.
То не го заслужава, подай му ръка
и не го заличавай от тази земя.
Бди над него, тъй както над всеки от нас ...

За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето. ...

Аз изгубих всичко... сега остана моята душа.
Миг печален, тъмен и ужасен,
предателство внезапно, неприятно.
Мъка и страдание изпълват моята душа.
Не намирам сили, ни покой, ...

XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...

Нощта бездънна,
шумно-мълчалива,
звуци на тишина
в душите разлива.
Дъждът отмива по Раковски ...

Гейзерна душа
Аз днеска живея, обичам, творя
и към утре отправям надежда.
От вчера копнея, изричам, горя
и към днес изправен поглеждах. ...

Преграда стъклена, но здрава
сложила съм днес,
че злите сили искат да проникнат
в душата и любящото сърце.
Под ледено-студена маска ...

МОЯТ КАПИТАН
Годините летят,
променя се светът глобален,
а Ти живееш в мен,
най-истински, ...

Сбогуване
Училището свърши вече
и ваканцията повлече
пъстри ученици, ученички,
като шарена вихрушка всички. ...

Като мечта -
изглеждаше толкова невъзможно...
И плаках за тебе,
плаках, че няма как да се сбъдне.
Като сън - беше толкова прекрасно - ...