Искам устните ти нежно моите да целуват,
със целувки към врата ми да се спускат,
после бавно към гърдите и надолу,
а пък после сам решаваш, но искам те на устните отново.
Как искам ноктите ми, впити във гръбнака, ...

есенни листа
са като пеперуди
пак ще отлетят
***
слънце премигна ...

В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила. ...

Ти си море
Аз плувам в синьото море.
Вълните бурно ме заливат.
И сякаш
твоите ръце ...

ново тракче от мене, приятно слушане

Проклинам те...
За цял живот...
И нека те боли както мене болката яде ме
Проклинам те така както ти със мен направи
Да виждаш само мене ...

Очи кафяви – тежки капки,
очи със блясък топъл.
Очи със хумор объл.
Очи, търсещи Очи, в морето от съдби.
Очи ли? Тези там... може би?... Или не би? ...

Човек е ковач на съдбата си
Наистина ли всеки е ковач на съдбата си? Дали животът ни зависи от нас самите? Можем ли да променим съдбата си?
Човек сам решава как ще изживее живота си. Когато вземем решение, дори за най-малкото нещо, то оказва влияние върху целия ни живот. Всеки човек прави всекидневн ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
(1) ...

ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
Човекът препуща по пътя житейски,
но плахо поглежда зад всеки завой.
Дори си припомня молитви библейски –
не иска със пътя да свърши... и той. ...

Пристъпвам сред угасналите клади,
прах, стеле се... в очите ми - Мъгла,
безпомощен, в дълбокото пропадам,
летя към неотключен, мамещ Свят!
А може би, там нейде, Светлината, ...

Предадох се.
Не искам да живея.
Затуй живея вече
без мечта.
Предадох се, ...

Луда
Поглеждаш ме и мислиш, че ме искаш.
Любовта е измамник, който претендира, да бъде самотен.
Не, никога няма да разбереш.
Не, никога няма да бъда какъвто ме искаш. ...

MUSE
FEELING GOOD
Birds flying high
You know how I feel
Sun in the sky ...

Вън утрото бавно пред мен изсветлява
подгонило мрака в далечния друм.
Наспивам се бързо и рано си лягам
във тихо до болка след градския шум.
Протягам се сънен и бавно прекрачвам ...

Слънчева етюда
сред застлана с
тъжност
дрипавост.
Вятърничава ...

Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...

Ти снощи взе че ме вдъхнови...
На Меланхолик
Де да бях петле от захар,
да се слея с тия капки дъжд,
подгонени от тегавия вятър ...

Сънувам музика.
И тихите слова
нареждат се под нотите лирични,
роят се мълчаливо и шептят
за любовта ни толкоз непривична. ...

Разхождах се плавно сред своите мечти,
долавях шума на близките вълни.
Изгарях от желание да посрещна новия ден,
а лунна светлина докосваше сърцето в мен.
И все пак слънцето се появи ...

В Огнен устрем
върху Крилете на Вечността
няма го Времето,
всичко е спряло,
всичко сияе във бяло. ...

Останалото няма да е много.
Най-трудните маршрути извървях.
Умирайки, благодаря на Бога,
че спомен съм и шепа земен прах.
Че тленни сме и всичко тук е тленно, ...

ИСТИНА
Истинските погледи личат,
целувките истински парят,
а кои стихове се четат
само в мигове на изгаряне? ...

Сърцето ми избра си тебе -
ти да бъдеш неговото бреме.
Ти криле му даваш да лети,
но нанасяш му безброй щети.
Ти лекуваш всичките му рани, ...

Твоето момиче отдавна си тръгна
и остави мен - лошата,
при теб да нощувам.
Твоето момиче отдавна порасна
и така сляпо вече не ти вярва. ...

Така ми липсва онзи поглед,
със който
загребваш цялата ми същност,
в безкрая леко я разпръсваш
и после в шепа нежност ...

„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...

Плачеш ли
или навън сега вали
дъждовни капки
стичат се по стъклата
Боли ли те ...

Къде е моят образ,
потънал в нечии самотни огледала.
Не се виждат дори и сълзите,
уморени от очите капят все в празнота.
Тъмно е огледалото на сърцето, ...

Колко угасващи въглени тлеят в огнището...
Пукат прощално, а въздухът трепкав дими.
Час или два... И ще станат подобни на нищото.
Някъде в тъмното ние ще млъкнем сами.
Топло ни беше. Не търсехме вълнени халища. ...