*
Ситен есенен дъжд -
капчици роса върху
сухите треви.

Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?! ...

С преклонение и извинение пред великия (за мен) Валери Петров!
Музички хвъркати и Пегас крилати
копят и се зверят, пействат и треперят,
ще ли ги познаят или ще нехаят,
кой под псевдонима крие свойто име... ...

„Човек не се излекува от една истинска любов” Е.-Е. Шмит
Ако някой ден ме изоставиш,
може би няма да спра да дишам,
но няма да вдишвам любов
и ще издишвам тихо примирение. ...

Изповед в четири стихии
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...

През толкова морета пропътувах -
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

Стъпвам боса в нощта
с тъмни коси разпилени
в рокля от черна коприна
с трепкащ пламък в ръка
Край мен се плъзгат лица ...

Като нафора днес те поглъщам –
сладка комка, след покаяние,
мир в душата ми, тихо превързал
незараснали още рани.
Но къде е, ...

Защо не мога да сънувам
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам ...

Смъртта на Оловния войник
Оловният войник
от детството...
Не е оловен вече!
Всъщност - ...

Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те, ...

"И тишина от огледални непотребности."
Венцислав Янакиев, magnum
Събуди се отдавна в мен заспалото.
А толкова е трудно да съм себе си.
Когато съм самотна, в огледалото ...

Докосни очите ми с твоите,
по-първично и по-грубо от всякога,
да се срещнат, случайно, посред завоите
на някакво време, очаквано някога...
После отмести поглед забързано, ...

винаги сме знаели какво ще се случи, ако се случи – не го ли бяхме виждали стотици пъти? – добрите граждани, улисани в работа, внезапното прекъсване за спешен репортаж, многоликата тълпа поглежда нагоре, малчуганите сочат небето и викат, устите зяпват, куче лае, коли замират, пазарски плик плясва на ...

Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги глед ...

Candlelight
Бурята връхлита
безпомощни души,
силата отлита
от страдащи очи. ...

Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...
Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?
Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на ...

Красива, нежна и неповторима
изплуваш днес във паметта.
Една любов непримирима,
изпепелила тези две сърца -
красива, нежна и неповторима! ...

Събуди ме с дъха си далечен, лек като утринен вятър,
събуди ме с твоето меко докосване - слънчево, парещо,
събуди ме във вихъра нежен на твоите мъжки обятия,
събуди ме с безмълвна усмивка - топла, сънена, галеща!
Пристъпи във съня ми на пръсти - тихо, безплътно, ...

Чантата дълбока
толкоз ми тежи!
С книгите и блока –
тичай и носи!
Мама ме прегръща ...

Душата ми се моли
Помогни ми да бъда
пак свободна, щастлива!
По поляни да тичам,
дето греят цветя! ...

*
* *
Пак съм тук и пак съм сам -
целият скръб и бол,
сякаш луд, сякаш ням, ...

Очарование
Галя те със ухание и поглед... глас и устни
ела вземи ме докосни ме... очите ми танцуват
реверанс направиха ти и цветята... до земята
грях ли е да целунеш... горещо тишината ...

Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...