Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...

( пролог)
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...

Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби. ...

Животът е песен, но не и магия,
животът понякога не е точно като на
листа хартия!
Животът обгръща ни в свойта стихия,
а ние, пияни от обич или от мъка, ...

С нея си, но дали си щастлив,
както когато беше с мен?
Гледаш ли в очите ù,
както гледаше моите!
Даваш ли ù обещанията, ...

Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...

ЗА ТЕБЕ
Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти… ...

Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...

Такъв е животът
Намръщен и нервен
животът ми вика
когато след грешка
тъжа и унивам ...

Нима животът е мечта красива -
тиара, свила блян в косите ти?
Нима очите ти на самодива
ще омагьосват с порив дните ми?
Нима на устните ти галещи ...

Седя сама...
Мястото е хубаво...
Звънях ти, но даваше свободно...
Исках да ти кажа "Ела при мен!"...
Нуждая се от теб... ...

Жуженето ù не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning” .
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с ...

Акростих
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее. ...

зад облак поглежда
денят някак сиво
и за ръка ме
повежда
пак мълчаливо ...

ДАР ОТ ГОСПОД
Напролет кокиче,
наесен - хризантемка...
Но едно момиче
с жълта диадемка, ...

Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...

Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...

Два бели листа...
много любов.
Сърцето си
оставяш
на единия ...

Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те н ...

В ЧЕТИРИ
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...

Това е едно, своего рода, продължение на "Вятърничаво". Надявам се, да ви хареса!
Благодаря на всички, които ми писаха!
Кожената торба е моя компютърна рисунка.
Б.

Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата ...

Колко малко ми трябва
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...

Някога,
когато съм сам,
утринният мрак
прилича
на туш в ученическа чанта, ...

Втори шанс
Дадох втори шанс
и заблудих се във мечти,
защото имаше тъга,
а и смразяващ страх усетих... ...

За теб
В кратера
на бездната се спускам.
Стръмно е пред мен в тъмата.
Вдигна ли очи нагоре, ...

– Готова ли си да споделиш следобедната закуска с мен? – попитал я закачливо.
– Да, готова съм да изям всичко това, което ти приготви с толкова любов и безспорно желание – отвърнала с усмивка.
– Добре... – погалил ръцете ù. – Ава, обожавам те! Направо съм луд по теб – гледал я като обезумял. – Искам ...

Ти
На Данчо
Момченце с четка във ръка
рисуваше лъча на свойто детство.
Палитрата за него е дъга, ...

Малкият бутна още няколко дръвца в огъня. Камината заблестя приказно и освети малката хижа, хвърляйки върху лицата весели отблясъци. Снегът беше превърнал гората в чудно красиво вълшебство.
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...

Привличането - какво е то? Нещо, което неизменно присъства в нашия живот. Дори и в ежедневното ни общуване ние го изпитваме. Ако сме привлечени с нещо от някого, напълно естествено е да желаем повече комуникация с този човек. Дори ако говорим за едно бизнес общуване, отново откриваме привличане.
При ...

Предпролетен етюд
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...

От тук
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...

Колко ми беше мъчно…
… болеше ме от изневярата ти!
Нарани ме много…
Но това вече е минало.
Минало, за което не си струва ...

От фруктиера
пия
мляко прясно
с мед -
плодът ...

Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя ...

Стари приятелю, давай пак рамо –
то и душата в мазоли е само.
От скитника-вятър с умни ръце
дом построихме –
с туптящо сърце. ...