Необуздаемо
Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки. ...

И пак съм бяла странница,
сред здрач пътуваща,
по пътища замръкваща,
пред истини будуваща.
От погледи сподиряна, ...

За тебе станах рицар... Срещу Бога
сразявах в битки Вятърните мелници!
И друмища-греховници пребродих
за чувствата ти - скитащи неверници...
Затъкнах меч и ризница нахлузих... ...

ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
(Втора част)
Огромните порти на Буюк чифлик бяха изработени от здраво черешово дърво и обковани с железа. Портите бяха високи до десет аршина, за да могат да влизат и излизат и най-високо натоварените сеновози по време на коситба и вършитба. Широчината им надхвърляше двадесет ар ...

Искам да съм сама, но другата във мен отрича веднага;
искам с други да се веселя, но тя не намира воля за това;
искам в края да се потопя, но тя ме дърпа към повърхността;
искам с всички сили да крещя, но гласът ми взима тя
и накрая пак в горчива самота оставя ме да се моря!... ...

Да беше земя зейнала, пропаст да беше отворила
да ме дълбоко погълне. Дълбоко, да не излезна.
Че болест зла се лекува, дертове тежки минават,
за сърце лекове няма, на сърце мъка остава.
Залюбих сестро, загалих, ...

Има неща, които погубват, но никога не се изгубват...
тежко е да нараниш,тежко е да изгубиш човека,
който искрено те е обичал и подир тебе тичал и във тебе се е вричал...
бъди такъв, какъвто си, но и това в днешно време едва ли ще те спаси...
носи доброто в тебе и да не ти дреме във това трудно врем ...

Бяла риза, вмирисана на пот,
нима това е целият ти живот?
Бедна кръчма, утайка за душата,
нима това ти е мечтата?
Прости хора с няколко лица, ...

Изпихме до дъно горчивата чаша
на една безумна и грешна любов...
Бяхме щастливи...
Безумно щастливи
в един студен и осъждащ ни свят... ...

Кажете, заслужавам ли това?
Да плача, да крещя.
Не мога да спра болката...
познавам всяко чувство на тъга.
Паднала там в сълзи гасна, ...

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;
защото нещо все не ми достига – ...

ЗАЩО ПРЕВЪРНА СЕ В СПОМЕН...
Дори да бях безсмъртен като Феб,
не бих желал да се превърнеш в спомен.
Аз исках винаги да бъда с теб
във този свят потаен и огромен. ...

Очите ти черни къде ме влекат
Ах, очите ти черни къде ме влекат?
И ръцете ти верни къде ме зоват?
Аз политам, безсилна и падам във тях.
Положи ме на пухено ложе от грях! ...

Alex Ubago, Jorge Y Lena - Estar Contigo
Estar contigo
es como tocar el cielo con las manos
como el primer día en verano
como en un cuento ...

Следи от ангели небесни
браздят небе на фона син
и на крилете им понесен,
дочувам тук тържествен химн.
С бои в огромната палитра ...

Та, за мен беше интерес да прочета някои страници от това евангелие...
Всъщност някои го наричат лъже евангелие (от страна на църквата), познайте защо? Ами просто ù пречи на затворения мироглед...
Но е факт - то е толкова древно, колкото останалите...
Какво иде да рече това? Това иде да рече, че пър ...

Красотата ми?
Преброена е;
шепа дребни монети
в дланта.
Или не! ...

Знам,
че ме чакаш…
с пръсти топли
от звезди
нежно ...

Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше. ...

Слънцето едва показваше се над хълма,
тишината бе зловещо настанала.
Домът бе от скръб сякаш погълнат,
пазещ спомена от случилото се миналата заран.
Още пресни бяха следите от кръв, ...

С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...

~~&*~
ОБИЧАШ ЛИ...
~&*~
Обичаш ли...
Със устните ти нежно да играя~* ...

... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...

По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар, ...

Дъжд
Само дъждът може да отмие праха от мечтите ми,
и само дъждът успява да скрие сълзите ми,
той е единствената радост в моя живот,
и той единствен ме кара да забавя ход. ...

Всеки ден нов,
всяка минутка изживяна
за мен е шанс за нов живот,
без злоба, без измама.
Животът пъстър и безкрайно шарен е, ...

Някой ден ще се върнеш... Да.
Уязвим, откровен, но истински!
С надеждата, че още съм сама,
че съм те чакала... и че те искам!
Ще ме прегърнеш с най-горещите ръце, ...

"... my psychosis and inspiration... "
Да си имаш един такъв незаен,
да не му виждаш очите по цяла година,
а като го видиш с онзи поглед потаен,
в теб да се блъскат ветрове двамина. ...