Посветено е на приятеля ми, който всеки ден ме прави най-щастливата жена.
Сред хиляди лица ще те позная,
дори със завързани очи,
защото, дори далече да си, зная -
сърцето ми сляпо към теб ме води. ...

Не са ми нужни звездите,
дворци, коли и приеми.
Богатството си отчитам
по това, което е в мене.
Не страдам от болни амбиции. ...

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...

Коприна, изтъкана от сълзи,
обгръща в мрака мъничко дете,
а някой зад вратата, молейки, пълзи,
прикривайки лице
от без милост удрящи ръце... ...

Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...

Една жена прочела в някаква книга, че нашите мисли се материализират. Авторката на книгата майсторски описвала процесите на проявление, чрез примери от своя живот, както и от живота на свои приятели. Също така, авторката на книгата предложила един метод, чрез който желанията ни се сбъдват. Той бил с ...

Писмото, така чакано, днес го получих,
но не от този, на когото държа.
И сякаш сега нещо лошо се случи -
сърцето ми сякаш умря.
В писмото са описани милите думи, ...

... Как трудно е да се усмихваш,
когато знаеш, че сърцето ти скърби...
самотна си и нямаш никой, никой,
който да те подкрепи!...
Как трудно е да спреш да го обичаш, ...

Водата - бистра,
ще почисти всяка моя мръсна рана,
но едва ли ще се справи със сърцето ми,
замърсено от спомена за теб...

Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...

Някъде отвъд...
Седмото небе ми е познато,
заведи ме някъде… Отвъд.
Там, където даже и през лятото
снежинките отказват да умрат. ...

Сред нощна тишина, облечена в бяло,
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.
И търся те сред сенките в здрача, ...

Имало едно време една „земя като човешка длан”, както я зовял поетът. И тази длан, с жажда и копнеж, се протягала към света за докосване, за ласка, за прегръдка. Народът ù искал тя да бъде нормална част от планетата, а хората, нормална част от човечеството.
След кървава война и още по-кървави пазарл ...

Небето топло,
разлято в ръцете ти –
моят брод към теб.
***
Открих себе си, ...

След сутрешната доза от около един тон кафе и коктейл от витамини, мозъкът ми изпрати съвсем лек, даже по-скоро скромен (извинявам се за повторението на срички) сигнал към очите ми, които ме изправиха пред приятната утринна гледка на София, която точно тая заран бе решила да прилича на картина, нари ...

юли
цветоносни клонки търсят слънцето
лъжливо преплетени
с магията на цветовете
в синьо виолетова хармония - ...

довечера по обед
магазините за 1 лев ще рекламират увеличаването
на всички цени заради инфлацията
зоопаркът ще отвори врати за сираци
320 души ще починат от спин в Африка ...

Като изстинала храна във мръсната чиния,
надвиснала над нас е грозна проклетия.
Тя е там.
В поройна нощ - скитник без подслон,
на улицата - куче, без храна и дом. ...

“Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво –
Надежда, Надежда за всички.”
Джани Родари ...

Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори, ...

Искаш ли да полетиш, мечтателю?
(едно светлосиньо стихотворение за мен)
Сърцето ми голямо е,
по-голямо от света.
Вятърните мелници ...

Сълзите не ще ми помогнат,
те не ще те трогнат,
а душата кърви ли, кърви,
но само моята, уви!
Сърцето все така на болката робува, ...

Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...

Бог ли е нарекъл времето да бърза.
Краят да е близо - тъмна светлина.
Пъпа на късмета влъхвата изхвърля
горе на небето или във калта.
Рано е за сбогом. В стъпките ми леки ...

На следващата сутрин се събудих още преди зазоряване. Не се чувствах отпочинала (така и не бях успяла да заспя дълбоко), а и на всичкото отгоре ме наболяваше главата. Полежах още половин час, но не се почувствах по-добре от това.
Надигнах се и седнах в леглото, после отметнах завивката и се загледах ...

Къде сега е моята душа -
изгубена е нейде в мрака.
И една ранена птица без крила
в самотата своите сълзи изплака.
Не чу се ни стон, ни вопъл, ...

В себе си
се взирам
и следвам птицата - душа
Вълнуващи
невиждани пейзажи ...

Когато търсиш думите за мен,
преди да ми ги кажеш,
аз ги чувам.
Те идват
като шепот вдъхновен. ...

Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.
Поведи ме нагоре, там, към скалите, ...

Това е демо на песен на група Д.Й.а.С., в която Боромир участва с друго лице и мисия. Дано ви хареса.
Музиките ни са все още само експеримент!

Колко нощи ти изпепелих,
заспала сладко на твойто рамо,
с теб всички дни докрай пресуших
и те събуждах доста рано.
Колко мисли ти опустоших, ...

Целувам лъчите
на слънцето...
След миг те угасват
на моите устни
в капки - оранжево злато. ...