В очите ми ще прочетеш името му.
Фибички с буквата му закичили са ми косата.
Тялото ми разхожда се в дрехите му.
Кожата попила му е аромата.
Целунеш ли ме, ще усетиш и вкуса му. ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Александра Богомилова Георгиева - Съни
23 10 1991 – София
Да купонява с приятели и да говори по телефона ...

Подари ми този един ден от живота си...
Ти ме въвлече толкова надълбоко в него.
Създаде връзка между мен и твоя живот.
Оставяш ме изпълнен с
прекрасни спомени. ...

Не искам да бъда Луна
и да грея с отразена светлина.
Ако не бъда Слънцето на деня,
нека поне бъда светулка в нощта
и светя със собствена светлина. ...

Повярвай ми
Повярвай ми, че много те обичам,
повярвай ми, сърцето свое аз ти подарих,
оставих го в ръцете твои то да бие,
не го чупи... ...

Във тази тъжна, сляпа нощ,
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...

Потопи се в утрото на новия ден.
Не ти трябва нищо и никой –
пожелай си да бъдеш свободен.
Не търси смисъл, не търси градския шум –
избягай далече, пожелай си нещо наум. ...

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...

Не се обръщай настрани!
Там нищо няма.
В профила ти има много висини,
но високото е отбрана!
А човек от злото се брани, ...

ЛЮБОВ
Изгубвам те, когато те намеря,
тъй близка и далечна си ми ти
и в твоите космически размери
сърцето ми неистово тупти. ...

Колко любов ти дадох
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...

Музика се чува в тихата нощ
в латиноритъм с дивна мощ.
Танцуват двама, потънали в захлас,
в страст телата им преплитат се завчас.
Очи в очи потъват, ...

Години ще минават безпощадно,
враг ще стане времето, най-злия.
Омразата ще се превръща във приятел,
а злобата - във вечната месия.
Всичко истинско, обичано и чисто, ...

В мен имаше дете,
бедно и смирено.
Бедно откъм чуства, смирено откъм болка.
Сестра му беше самотата,
а майка - болката. ...

- Защо не кажете на хората истината, Господа? - изскърца модулираният глас на извънземния.
Беше седнал в едно елипсовидно кожено кресло с формата на изрязано яйце в горния край и приличаше съвсем на човек, по-точно беше с абсолютно правилни форми и пропорции на човешко същество с приятни черти на ли ...

Бакърено есенно слънце
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо

Тръгвам днес без посока и цел,
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...

Понякога се питам
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха ...

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ПОЕМА ОТ ВОДА
Като пресъхнал кладенец
мълчи денят,
водата му в небето
сякаш е попила, ...

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне. Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виен ...

Нa критиците в сайтa!
Непреодолимо!
Не понасям клоуните!
Ярки перуки, гъсти къдрици,
a под тях скрити плешивци. ...

ХОД СВОБОДЕН
Какъв сюрприз!..Добре дошла, Любов!
Къде се губи толкова години?
Бях млъкнала отдавна...Как чу зов?
Бях пуснала резето...Как премина? ...

Lorelei
Heinrich Heine
(1799–1856)
Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin, ...

Trashed, Lost & Strungout
Whoa yeah. Yeah!
Once a day falling on the trail walking blind
trade nothing descretion in low,
It's hard to wait taking yourself in honor ...

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...

Тая песен е за всички нелепо загинаги деца. Написахме я с цел хората да се замислят за нещата, с които провокират дявола да прибира млади и невинни души. Както и да изпратим послание към всички загинали. Почивайте в мир!

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...

Мъко моя, ветрогонна,
ветрогонна самота
пак напълни мойта стомна,
вместо изворна вода.
Спомних майчица-родина, ...