Понякога се случват разни моменти,
в които все се осенявам,
че не любов точно за мен cи,
че туй чувство в мен не се вселява,
че те искам от егоизъм ...

Дали ще те дочакам…
Дали ще те дочакам аз в утрото на днешната зора,
дали ще дойдеш, аз не знам...
Но знам, че в мене още тлее обич неугасима там.
Ще минат дни, а може би години, ...

Имам си две хубави слънца,
в лицето на моите деца.
Те са винаги засмени,
умни, радостни и смели.
Синът ми обича да пътува ...

Липсва ми гласът ти,
който нежно ми шепти:
"Завинаги ще те обичам,
обичай ме и ти!"
Липсват ми моментите щастливи ...

От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...

Две лилии червени, плаващи в червена самота,
разделят се завинаги, макар и плуващи в една вода.
Пътищата им се тук прекъсват, от две студени дула...
Не! От едно димящо дуло, порещо спокойната тишина.
Езерото багри се в прозрачни, ...

Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...

2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...

КАК СЕ ВАРИ ЛЕЩА
(в помощ на мъжете като мен)
Днес!
Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...
За целта... ...

Имало едно време, преди много, много години, през девет мъглявини в десета, през девет галактики в десета, през девет звездни системи в десета, едно... нищо. Всъщност, това било само на пръв поглед и то с невъоръжено око. Но при по-внимателно вглеждане и при използване на мощни космически телескопи, ...

Когато се сетиш за мен,
ела и ми го кажи!
Върни ми, поне за миг,
тръпката от хубавите дни!
Припомни ми, ...

Скъпи, време е да те зарежа...
Отвори вратата, без да чукаш!
Не светвай! Не взривявай тъмнината!
Това, което търси, вече тук е.
Останала е само... тишината. ...

И днес си изпих хапчето за... римуване.
Какво боледуване?
И днес си изпих хапчето за... сънуване.
Наяве бълнуване?
И днес си изпих хапчето за... обичане. ...

И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва ...

В далечен град!... Като че ли не можеш
да се качиш на влака след вечеря,
да влезеш в моя дом и невъзможна
да се окаже Тъжната неделя!
Не можеш ли да метнеш във багажа ...

Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.
Сърцата и телата ни безумно се искат, ...

Включваш телевизора. На екрана има черно-бяло изображение на жена между 30-те и 40-те, която изглежда посърнала като млада напъпила овошка след преминаването на урагана Иван. Тя е рошава, със торбички от Билла под очите, изглежда даже още по-състарена от отчаянието си. Глас зад кадър Ви казва: "Вече ...

Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?" ...

Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче.
Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали народа нахално и открито.Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по проси ...

Близо до небето
Тук.
На покрива.
В тихата нощ.
С милионите светулки по небето. ...

И ето, ти ме грабна, впечатли ме,
и чакам, тръпна да те видя.
Напиши ми дума, ред, а може би и стих,
на среща покани ме, говори ми.
Искам с теб да съм сега и тук, ...

Плавай, корабче на мечтите ми,
красиво и приказно плавай.
На надеждата дълги са дните ми,
не спирай, не се уморявай.
На бурно море те изпращам, ...

Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой позна ...

??? Живот
Като разярени вълни, чувства разни,
в каменистия бряг на душата ми се разбиват.
Като морската пяна, в малкото пясък попиват.
Кротост и гняв, любов и омраза. ...

Залез.
Беше време.
Пък и застудя.
Аз дори замръзвах.
А в теб? Остана ли поне една искра? ...

На ръглива крава
Бог рога не дава.
Затуй пък дарява
всеки срещнат вол.

Не обичам да изпреварвам, когато карам, но бързах за работа. Закъснявах! Пред мен обаче се изпречи кола-катафалка, която караше с 30-40 километра в час. Подготвих се за изпреварване. Започнах да се оглеждам какво е положението зад мен, пред мен - дали има някой в насрещното платно, удобен ли е терен ...

Трепери, целият замрял,
бял лист, в ръцете сгушен.
Жена го стреля със очи,
а той стои бездушен.
В писеца пак мастило ври... ...

(на моите приятели от село Малево)
Тютюнът е адамбойлия.
Фенерчета сред редовете.
Шалварки тънки и шамия.
В роса окъпани нозете. ...

Акустични песнички. Музика, текстове - наша скромност.

Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...

СЪКРАТЕНО
На жена ми Галина
Ти, за която тъй дълго
търсих най-нежния стих
и като оня идалго ...

Кратко обяснение
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...