И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...

И ето, застанах пред теб,
заслушана в твоите струни...
Тъй усещах, мило момче,
как усещах, че в теб ще се влюбя...
Просто тъй... с копнежа за нежност ...

***
Всяка нощ аз напускам земята,
прекосявам планети, звезди,
през вселени съвсем непознати
преминавам по твойте следи. ...

Горя, но не във огън,
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни, ...

На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...

Така съм свикнал!
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта, ...

Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...

ИДИОТИ
Правя си колекция от идиоти.
Сериозно! Трупам ги в гаража.
Не ми пречат те, напротив -
мини през живота ми, да ти ги покажа. ...

***
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад. ...

Моля те, Господи,
слез на земята и виж
как лъжата и подлостта
алчно пируват,
а истината и справедливостта ...

За какво съм му аз на света?
Кой ще е той без мене утре –
ако умра сега, ще направя ли щета?...
написа dragon
Ако умра сега, ще бъда роден, ...

Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг, ...

Моят прояви каприз
и донесе на сервиз
старичката ни кола,
че повредена била.
Сам да беше ремонтирал, ...

Отлита младостта! Годините ни отминават.
Отдавна е забравен детският ни смях
Очите и ръцете, и телата остаряват
и никой не копнее днес за тях.
Лежат започнатите плетки ...

*
От пепел никнат
мислите ми огнени.
Щурци запели…
* ...

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя, ...

От толкова време те няма,
че даже гласа ти забравих!
Не чувам смеха ти, очите
не виждам, не галя косите...
Спомням си твоите думи... ...

Казват, че била магична дата.
Ден такъв един в година има.
Тръпнещи, гадаем си съдбата,
пасианси си редим любими.
Три пъти по десет на десета ...

Дъжд
Любовта не ме попита, нито пък почука...
Тя направо връхлетя в душата ми!
Не остави място за съмнения дали е истинска,
а въпросите на разума не бяха чути! ...

Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...

Не съм светица, с ореол не ме обличай,
не искай безпогрешна да съм аз,
не ме съди, а само ме обичай,
макар и грешна, истинска съм аз.
Не се опитвай ти да ме променяш, ...

ВЯРВАМ
Вярвам на магии.
Вярвам на врачки,
на циганския вятър
вярвам. ...

Ще бродя сама,
аз - чудачка една...
Какво да се прави -
няма сродна душа?!
А кедрите - ...

Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже... ...

Искам нещо да ти подаря...
Да ти подаря ли... слънце,
летен ден и дъхава поляна,
цветен океан, трева зелена,
до залез, там, със тебе да останем! ...

Ако само се обадиш
Ако само се обадиш,
ще те завия с облак от глухарчета,
заченат там,
където жълтурчетата никнат бързо, ...

Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче
и по тротоара подскачам с боси, тънки крачета,
поспри, наведи се, приюти ме в твоите топли ръце,
под фланелата скрий ме, там вляво, съвсем до сърцето.
Ако някога ме вземеш в своята топла и хубава къща ...

Прикована в мрака,
на душата си се смея...
Няма я и болката позната,
няма и следа от нея!
Крещя сама и моят вик ...

Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър ...

Първият алпинист, изкачил четиринадесетте осемхилядника на планетата, е Райнхолд Меснер.
На този суров тиролски мъж принадлежат думите: "Над 5000 метра изчезва галантността. Над 6000 метра липсва възпитанието. Над 7000 метра няма човечност.".
Моля да си спомним за един българин, който опроверга това ...

С теб оплетох всичките си полюси -
на север и на юг е все едно,
несъществуващо звено е глобусът,
а Ин и Ян са… Някакво кълбо.
… И изведнъж не съм себепотребна, ...

Какво е любовта?
Любовта не се описва
тя се преживява
И когато много липсва
тя ни натъжава ...