От първия път, когато се докоснахме с очи,
единствено магията можеше да открадне сърцето ми.
Аз винаги се боя за него, така че...
легни до мен сега и лъжи ми говори - сладки лъжи.
Стига да не става въпрос за любов. ...

В онзи миг, когато се целуваха звездите,
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ ...

Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...

Сезоните на сърцето
Нижат се годините - тече животът.
Като на кинолента избелява споменът.
А ние, пешките, играем свойте ходове
и искаме в сиво утро дъга да излезе. ...

Какво ми носиш, смугло Лято,
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича, ...

Омръзна ми от грим и маски
От фалш и от лъжливи ласки
Сякаш вятърът ги носи
Всеки милостиня проси
Залепват като прах по кожа ...

Илюзия, мечта и вдъхновение…
Потъвам в нереалността
на някакви лъжи, съмнения…
виртуална изкривеност и тъга,
самозаблуждение, така желано, ...

Песента, запушила ушите ми,
не спира да тананика,
нещо иска да ми каже сякаш.
До мен си ти, а не чувам твоите думи,
устните ти шепнещи ...

Когато те искам, те няма,
това безспирно много боли,
а няма нищо друго в замяна,
сърцето пусто без обич кърви.
Когато те потърся до мене ...

СКЪПЕРНИК НА ДУМИ
Отекват стъпки в тишината -
извечно нещо си отива,
отсреща някой тъмнината
прогонва с мъничко огниво. ...

Отдавна си мечтала за гарсон
красив, наперен и с льо фин фасон,
да ходел той по мои капризú,
и всички да ми ги задоволи.
Аз търсила от тук до Сен Пиер, ...

* * *
Лятна жега.
Крачи сянката пред мен
по дългия път.

Писмо от 3 лице
"Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."
На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена ...

Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи, ...

Пред мен вълшебната река,
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.
И кръвта ми тиха щом бликне, ...

Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...

Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях -
по-влюбена, ...

Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е после ...

(вдъхновено от Никос Казандзакис,
"Рапорт пред Ел Греко")
Всички ешафоди са издигнати
за главите
вирнати ...

Забележка: Знам, че не всички харесват групата, за която пиша, но това е за техните фенове. Написано е по молба на мой приятел, който жадуваше да прочете нещо за тях от мен. Заглавието казва всичко. Това е просто изкуство, както всички други и не бива да търпи какъвто и да е вид дискриминация.
Новия ...

ЗАЩО ТАКА БЕ С МЕНЕ, НЕ РАЗБРАХ
Научих се да бъда дъщеря,
когато станах майка на мъниче.
Когато побелях и остарях -
тогава заживях като момиче! ...

Както винаги и тоя път, сборен пункт преди тръгване за поредната среща на Откровения е...в Мая Попова. В точното врме сме у тях, пиеме кафе, прескачаме подаръци, сакове, чанти и кученца. Еуфория до небето. Нещо да не забравим, така, фотоапарати, зарядни...Звъни ми телефона, вдигам и Романтик:
- Айде ...

Кристални очи
Гледа с кристалните си очи тя,
като пустинно цвете
в сутрешния дъжд.
Тя е наясно с всяко направено обещание. ...

„Остани”
Хубаво е, че отново чувам гласът ти.
Надявам се, че си добре.
И ако някога си се питал,
да, сама съм всяка вечер. ...

Залези
Къде са пурпурните залези,
със блясъка на лумнала жарава,
силуетът тъмен на дърветата,
докосващи небето с клони, ...

Тя стои на трона
в своята градина
Облечена е
в разточителните знаци
на своето величие ...

Знай, когато ме погледнеш,
и аз ще те погледна -
мигът ще бъде вечност.
А, той, вълшебно-сребърен,
унесено със мен ще чезне, ...

Те се носеха безмълвно
по шумната река
и играеха си, без да пречат,
по вълните удряха се на брега...
Това са пъстрите листа... ...

Ледовете се топят,
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш, ...

Най-прекрасните очи. Като скъпоценни камъни. Топли - слънчеви лъчи. За мен те са скъпоценни. Подариха ми живот. Твоите очи прекрасни. Изпълнени с любов.

Към края на вечерта тя вече нямаше нищо напротив да бъде Маг Навона. Добрият човек я черпеше с уискита, морски салати, тънки мезета, кашута, соди. Появи се и някакво шампанско, от което тя не можа да отпие и глътка. Спомни си още, че той дълго пъхаше вътре в бикините на една от кючекчийките, качила ...