La Lettre
Ecris-moi une lettre de rupture
En m'expliquant toutes les raisons
Qui t'ont fait t'évanouir dans la nature
Qui m'font mélanger toutes les saisons ...

Където те докоснах, където те погалих -
оставих скрити белези, които няма да забравиш.
Когато те целуна, притиснат между стихове,
ще те превърна в обич, белязана от устните им.
Ще си щастлив и истински, и мой завинаги ...

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича – обича,
ако ревнува - ревнува
Недялко Йорданов ...

Хей, мила, нищо неподозираща жена,
към своя мъж погледни.
Изневерява ти той зад гърба -
към мен обръща очи.
Хей, мила - твоят мъж ...

Един приятел нещо преди време каза
''животът има серия една''
но как да я живея не ми показа
намигна ми и ме остави сам да я редя
Помислих си че времето ще ми покаже ...

(по Уил Страйф)
Тя бе прекрасна стара котка.
Светът ú бе в една ръка
на мъж със патрава походка,
даряващ дом и топлина... ...

Градина на желанията -
тя е жена,
в която грее
градина,
пълна с аромат ...

Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени, ...

Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...

Какво пък...
Ела на тревата.
Да седнем за малко
във тая зелена омая.
Болят сетивата ...

***
Къпиново вино наливах.
Къпинови устни целувах.
... къпинов залез... тъгувах...
31.08.2010 год.

Без милост за приятелите стари
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак: ...

Любовта потропа на моята врата,
замислена, смирена, вгледала се в моето лице.
Стрелички пусна за моето сърце.
Любовта потропа на моята врата,
нечакана, изненадала и мен. ...

Твоето тяло -
безупречно, строго,
нежно обгръща моето -
порочно и страстно,
ухаещо и тръпнещо за ласки. ...

МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...

Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...

Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...

Не знам поради каква причина, решавам, че ми се пише в 2:54 след полунощ, когато всъщност очите ми, уморени, се опитват да се скрият за почивка под клепачите. Сякаш противопоставям в битка умората в тях и умората в себе си и с полузрителски интерес наблюдавам. Наблюдавам нея – цялата заслабнала, с р ...

Роса, земя, отрова, мус,
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...

Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана ...

Опитах се да бъда перфектна
всяка сутрин, щом отворя очи.
Опитах се да бъда безгрешна,
но такива хора няма, уви.
Опитах се всички да обичам ...

Горчиво чувство на безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...

Имам аз една звездица
Скрита в златна кутийка
Звездица топла и нежна
От високо уловена
Раздаваща любов ...

Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...

Препусна младостта
с конете бели,
тъй горди
и уверени,
и смели... ...

ПОКАНА ЗА КАФЕ
на А.
Тъй кратки бяха срещите, Поете!
Две чашки... Снимки... Диалог забавен.
Не зная точно с теб какво усетих, ...

Ще бъда (500 мили)
Когато се събуждам, знам, че ще бъда,
ще бъда мъжът, който се буди до теб.
Когато излизам, знам, че ще бъда,
ще бъда мъжът, който ходи до теб. ...

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...