Пак съм тъжна и замечтана в своя нереален свят,
където нещастна бродя, обгърната в мрак.
Питам се кога ще свърши, кога ли отново ще съм аз?
Отново с детската усмивка и хубавия смях.
Като дете изгубило играчката си ...

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...

Бързайте, бързайте!!!
Здравейте, мили хора!
Здравей и ти, втренчил се странно в буквите, които съм написала!
Първо искам някак си да ви подхвърля идеята, че това няма да ви хареса, защото го пиша в момент на отегчение и дори малко яд!
За много от вас, днешното време представлява периода на "кризата" ...

Откажи се, чудовище такова!
Няма да ме примамиш обратно,
да ме завлечеш...
Няма огън, студ или отрова,
ни любов невероятна, ...

Съблякох душата си
Ето я гола...
Разкъсах телата си
Всички...
Захвърлих ги в гьола ...

Тази песен съм композирал по текст на Мария Панайотова.

С голямо въодушевление
пиша това стихотворение!
То е моето вдъхновение
от това явление,
пораждащо възхищение ...

Облаче бяло във чуждо небе.
Пее гората зелена.
Кървави дири остави след теб.
Кой ще те върне при мене?
Имаше птици преди векове. ...

Не подминавай щастие, заклевам те.
Огледай се пред мен във огледалото.
Покривай раните, очите, мъките.
Не се вглъбявай, щастие, във себе си.
Прегръщай ме и във трагичното, ...

Неусетно нощта ни докосна
и на пейката тихо се сгуши,
а косите ти с капчици росни
полуделият вятър промуши...
От звездите мечтите се спуснаха ...

Опит за летене
Мечтаех да летя, когато бях дете.
Пораснах и разбрах, че трябват ми криле.
И ето – срещнах теб, а ти си любовта,
която всички казват, че давала крила... ...

Ах, ти, народе безсрамни!
Виждаш ли как плаче земята,
виждаш ли как ечат буки вековни,
как мрат от злоба орлици?
Виждаш ли какво стори? ...

Звездното небе
покрило е земята,
звездите греят в полето,
земята къпе се във злато,
ден и нощ в едно са слети. ...

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?
Пъхнала се и... заспала. ...

Как не искам да си само мечта
Любовно пиянство сподиря душата ми бяла,
копнение лудо изпълва до края деня
и търся аз сбъдване нежно до тебе,
твоя поглед да срещна, в теб ръка да сплета. ...

Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...

Жадувам те!
Като река, попиваща дъжда.
Като слънце в утринта.
Като умираща от жажда във пустиня.
Като протегната ръка за милостиня. ...

Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...

Несмирена, неспокойна душа
не венчае успеха, а болката,
уж не плаче от самота,
но отново солени са устните.
Непокорна, а затворена в кутия, ...

на Zzig-zzag
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...

Загубих се
Загубих себе си в шума от празни думи.
Залутах се сред евтини приятелства.
Обрасна дирята, която водеше назад.
Напред пътеката не бе отъпкана от мен. ...

Приятелю, всичко се повтаря,
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни, ...

намерих си копче. нарекох го висше.
излях си канапче в легенче бивше.
избистрих мъниста.
купих си копче. избрах си носилка -
горчилка в шарена престилка.

Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...

Сякаш хиляди кинжали,
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове. ...

Тази палава нощ днес побягна без дрехи,
украсена с Луна и безбройни звезди,
и разнесе гласа си навред с топло ехо,
и прошепна усмихнато: “Чуй, не лягай да спиш!”
А звездите се смееха със гласа на девойка ...

Какво ли значи тука някаква измама?
Победителите взимат незаслужена награда,
за победените справедливостта я няма.
Наказание какво ще подобава за измяната,
щом за нея плаща този, който страда? ...