Знаеш ли какво е любовта?
Това е, когато те докосвам, да изпитваш наслада,
когато ти говоря не просто да ме слушаш, а да довършваш думите ми,
не просто да се държим за ръце, а да мечтаем заедно,
любовта е, когато само с поглед можеш да кажеш, че те обичам, ...

Смеем се!
Седим срещуположни
и се смеем.
В лимонената стая топло ни е
и се смеем. ...

-Страх ме е,
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...

Тъжно Синьо
В погледа ти син бунтуват се вълни.
В очите ти - сияние, звезди...
Достатъчни ми са да оцелея,
не с въздух, а с мечтата да живея. ...

Ще те чакам до края на дните
Ще те чакам до края на дните:
най-смирена ще бъда в рода.
Ще запазя чисти нощвите –
да отблъснат злото в дома. ...

Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после ...

Е, и?
И какво,
че моите песни вече не кацат
по бузките
на още невкусени вишни? ...

Не знам кой или какво съм,
но на тебе се обричам.
В нощта прекрасна,
под зоркия поглед на сребристата Луна,
на теб се оставям. ...

Най-накрая дойде денят
Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,
от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,
но да се откажа и дума да не ставаше,
лодката тук до мене си оставаше. ...

Приятелството е един безизходен и незлонамерен диспут на приятна тема. И все пак щом се открие отговорът на зададения въпрос... Диспутът е закрит.

Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...

-Спри! - извика Джак с цяло гърло. Жрецът бавно се обърна и го погледна.
-Кой си ти?
- Аз съм избраният! - извика Джак.
- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.
-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники! ...

Празна стая със безброй стени
и няма никъде врата...
Стоя заключен, изоставен,
сам със свойта самота...
Прозорци хиляди... безчет... ...

Душата ми е празна и умираща.
И само виното налято
Е от лъчи ято.
Като изтрезнея, съм пак себе си презираща...

Защо? Защо трябваше да стигаме до онази част от приказката, в която красивият принц заминава надалеч и оставя принцесата сама? Но в приказката той се връща и те заживяват щастливо! А ти ще се върнеш ли? Не!
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...

Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...

Две бадемови красиви очи,
разярен вятър, низ от мечти
и бушуват те в светлата душа,
събрала и небе, и звезди, и луна.
Чезнат те и пак прииждат ...

Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...

За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...

ОСТАНИ
Навсякъде се вглеждах да те видя -
във всяка стъпка на новодошъл.
Във стиховете ровех да открия
позната дума от жадуван стил... ...

Бъди в душата, не и във ума ми!
Научих, мили, древна поговорка.
Че любовта не се описва с думи,
не може и да се постигне с уговорка.
Бъди топливото на доблестта ми - ...

В тъмна, мрачна нощ,
изпълнена с велика мощ,
едно момиче промени се.
Добротата със зло замени си.
Кървава луна изгрява ...

Търсех те в закътани горещи дюни,
що не знаят мразовита зима.
Търсех те и в кротнали лагуни,
подир твоя нежен смях, преминал.
Търсех те и в тази есенна позлата ...

Звездни водопади
Омагьосана от вселената в нощта,
изчезват днес тревоги и обиди...
Засипана от звездни водопади,
танцувам с теб в нощта... ...

Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...

Ти видя ли луната ни? Крива е,
че надникна във нашата вечер,
ала тя ни прости непростимото
и в скръбта й проплака утеха.
Ти видя ли небето ни? Тежко е. ...

Тишина - спокойна,
насадена...,
кротичко при мен
дойде.
Мисъл ведра, ту ...

По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християн ...