Посрещаш ме със вечната усмивка
и мраморната плоча затрептя,
да ме прегърнеш, татко, искам
но знам, че невъзможно е това.
Научи ме да бъда честна ...

ОГЛЕДАЛОТО
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам. ...

няма бриз край морето
през август
само стон...
аз съм тук -
силует във черна мида ...

Старата ни къща уморена
надолу свела е глава
и като птица упоена
на две пречупила крила.
Прозорците, отдавна потъмнели, ...

Августовски зной
и горещници
неистово
дните прижулят..
някъде... там ...

Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...

ИМА ЛИ БЕЗПЛАТЕН ОБЯД
На Елена Нинова(Enena)
Няма безплатен обяд!
Чърчил ли беше го казал?..
Той е държавник признат, ...

Разбира се, опитах се да бъда ангел,
всички правим своя опит да надвием гравитацията,
една част от нас продадоха ореола си,
другите смело падахме от високо,
макар да няма вече самаряни, ...

Напуканите майчини ръце –
отрудени, с пръсти изкривени,
прегръщат нежно плачещо дете
и от Бог са те благословени!
Години дълги месили са хляб, ...

Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...

Ако не ме срещаш повече,
на същото място ще стоя;
да забравиш миналите дни -
аз всеки път ще ги броя.
Ако не ми отговаряш, ...

Навсякъде използвачи,
долни предатели.
До тебе крачат, -
уж твои приятели.
Какво става в този объркан свят? ...

Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...

"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...

Заличил си сезоните,
даже лятото синьо,
есента си удавил със дъжд,
загубил си някъде
даже и зимата... ...

Песимистично-оптимистично
по канибалски :)
Животът завоня и се оплиска,
подгони си опашката със стръв,
ухапа я, неистово изписка ...

2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...

Синьозелен вихър
сграбчва светлината,
на хиляди искри
разпръсква я,
безумно я премята ...

Ще ми простиш ли
Ще ми простиш ли за нощите, в които ти пишех
дълги писма.
Ще ми простиш ли за мислите, които изричах
без суета. ...

Ще се влюбваш в много жени.
И с тях ще е хубаво, знам.
Но, където с теб сме били,
не ги води никога там!
Не ги води! За тяхно добро е! ...

Задвижвам механизъм
скърцащ, душата ми да проумее
тъй истините на живота,
сърцето ми да ги изпее.
Осланям се на страст и жажда, ...

Скитах се, майко, скитах се в утрото.
Де е росата да намокри нозете ми?
Скитах се, майко, в гората и тъмното
с мокър дървен кръст на раменете си.
Лутах се, майко, в простора, в тъмницата. ...

Здравейте, Бляскави Щастливци!!!
Вий сложихте ръка върху смъртта!
И ний дерзаехме, не бяхме мързеливци.
Безсмъртни сте, на Вас оказа се честта!!!
И в нас трептеше святата мечта ...

Не вярвам вече!
Не вярвам вече!... В приказните книги,
натирени под прашния креват!
На малките дечица подарих ги,
с надеждата, че ще ги прочетат! ...

ИГРИЧКА С ПОЛИЧКА
(за разведряване)
От жаркото слънце умът ми се спече,
но зърна морето - натам се завтече.
Ах, Боже, морето! Ах, Боже, морето! ...

По-голям или по-малък - остров да съм
искам и дано стана толкова
гостоприемна за пътешественици,
с жива къща и цвете - вместо прозорци.
По-голям или по-малък - нотен лист да съм ...

Най-простичко
Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –
аз отговор нямах готов. ...

Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...

Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...

Знаеш ли колко те обичам
и как искам да го изкрещя?
Знаеш ли колко искам
да сме двама, да бъде наш светът?
Колко нощи не заспивах, ...

Убивай ме нежно
без повече думи,
обличай и реалност
във пищна лъжа.
Разтягай я после ...

Тишината е враг,
тя побърква ума ми,
но без нея съм слаб
като смислени думи.
Не познавам покой, ...

Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...

За тебе братко вдигам пълна чаша
за твойто бъдеще и безоблачна съдба
недей от трудностите лесно да се плашиш
животът ясно го е казал: в тунела винаги навлиза светлина
Не трябва да живееш хранен от отминали неща ...

Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих - ...

Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...