Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390K резултата

Надеждата умре ми

Надеждата умре ми за последно,
че можело и тук да сме добре
и заседнах си като несретник,
подобно плувнало в блáто мюре...
Налях си чаша шльокова ракия, ...
1.4K 15

Творба

Аз съм лист хартия,
а твоите очи -
поети, които пишат
рими най-различни
върху моето лице ...
844

Обичай ме

Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те! Не ме разлюбвай! ...
1.1K 4

Забравата е нейде помежду ни

Оглавник ли през тебе да наметна.
Със чул прокъсан ли да те покрия.
Да те изтрия мога ли и да забравя,
че всъщност си на моята шия...
И как през ситото дъжда да го пресея, ...
1.1K 5

Защо?

Защо?
Защо не свириш вече във нощта?
Пианото притихнало ридае
и чака сякаш - бледата луна
с лъчите си по него да играе. ...
867 2

Усмирителна риза

Чакане - пресмятане -
думи, дати, страх.
Във кревата смачкани
две купчини грях.
В очите ми безумие! ...
2.4K 33

Моя вечна мечта

За Мечтите.
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта. ...
904 18

Ритъмът на думите

Имат нужда от хляб и вода от изплакана болка,
топлина като в детска ръка, за да бъдат докоснати,
от заряда на вик, за да бъдат внезапно родени
и от блясък на мълния - като стих, за да стигнат до тебе.
729 4

Да те забравя не мога

С мисли за теб се будя,
с тях вечер заспивам,
колкото и да се трудя,
от ума си не те изтривам.
Да те забравя няма да е лесно, ...
767 1

Днес вятърът е тих като въздишка

Днес вятърът е тих като въздишка
Тъй както даде Бог да остарея
с високо кръвно, с нерви и артрити,
и недвусмислено да побелея -
от черни мисли, с бял конец зашити, ...
2.8K 2 44

Мрази ме

Хайде, накажи ме - мрази ме,
крещи и псувай.
Виждам омразата в очите ти.
Усещам вината в целувките ти.
Към тази стена прикови ме. ...
2.1K 3

Родена съм да раждам пътища...

Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие - ...
774 3

Гепиме.ком

gepime.com
Гепи ме във сайта,
продължихме в скайпа.
Подходящи или не,
печатахме добре. ...
8K

Разделиха се, за да се слеят

Те се срещнаха, когато
пролетта смени се с лято
и небето бе богато
с прелестта на синевата.
Той се влюби в красотата, ...
1.4K 2

Лунен проход

Лунен проход
Кой ли пак стои до късно в мрака?
Кой ли в тъмното тихо планове крои?
Кой ли нервно с нокът по стъклото трака?
Кой ли? Аз ли съм? Луната, или пък ти? ...
1.7K 1 1

Жабо жабке

Жабо жабке, късолапке!
Ти на всички си известна
и си много интересна!
Със зелена пелеринка,
с бутчета на балеринка, ...
1.1K 10

Бреза - Сергей Есенин

Превод: Мария Шандуркова
Бялата брезичка
се отрупа в сняг,
моето прозорче
сребърно е пак. ...
4.8K 8

Есенен стих

Бавно в този лист обрулен
пада пъстроцветна есен
и притихва многострунен
звук на порива сърдечен.
А реката, ромоляща, ...
1.5K 12

Очите ти

О Ч ИТЕ ТИ
Обичам да те гледам във очите,
в които сякаш изгревът блести,
да виждам как попаднал лъч в косите
играе с тях преди да отлети. ...
3K 13

Щастие?

Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
1.7K 14

Очите ти

Очите ти
Очите ти давят ме с нежност и цвят,
люлеят ме нощни морета –
изплувам, целувайки звездния свят
в сънували лунни парчета! ...
4.5K 3 60

Просто мислите на една романтичка

Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...
1.7K 6

Поп Серафим

Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
2K 1 16

С въглен...

Преди раздялата да обявим,
у нас отдавна всичко е изстинало.
Превърнал се е огънят на дим,
не може вече до небе да стигне.
Не може в облак да се претвори, ...
2.4K 58

Българийо!

БЪЛГАРИЙО!
Самотен полъх
и океан от сивота,
прегърнал безпределно
мене и света. ...
1.2K 2

Песента на вятъра

По стръмни сенчести
пътеки
чак до върховете
ще те нося…
И само вятърът след нас ...
881 3