Не вярвай (ако можеш) на поета,
щом ти каже, че обича
теб...
Че той създаден е да се зарича,
грозното да замаскира ...

За всички шампиони и бъдещи такива, които вярват в успеха и в себе си.
ШАМПИОН
Венец в косите ми закичен,
сълза по бузата се стича,
медал върху туптящото сърце, ...

Казàх на внучката:
- Кажѝ – обичаш ли добри лъжи?
Тогава хайде да играем!
Аз пръв една лъжа ще кажа:
“Една жена отивала на плажа. ...

Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...

Γιώργος Γιαννιάς - Μέθυσα κι απόψε
Μόνος κι η νύχτα
αιώνας πάλι μοιάζει.
Πίνω να βρω τη δύναμη για να σου πω
πως είναι κρίμα που πονάω και δε σε νοιάζει ...

B.o.b. Feat. Hayley Williams - Airplanes
Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now (wish right now, wish right now) ...

Събудих се...
Не бе случайност.
След дългото пътуване на запад,
след тягостната нощ,
в очакване... С надеждата да те открия. ...

(В ПАМЕТ)
Красиво бяхме изправени.
Под прицел, срещу всички стояхме.
Треперещи пръсти... димящи стихове...
Без да се крием. А по нас - канонади... ...

Без теб
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...

КЪМ ТЕБ, АПОСТОЛЕ!
(173 години от рождението на Васил Левски)
И пак към Теб се връщаме, Апостоле преславен,
че Твоят идеал е днес потъпкан и забравен,
че трудният ни път не ни направи много умни, ...

Часовникът отмерва време
Човешко тежко бреме
Стрелките чукат обикалят
Завъртат ни и уморяват
Отмерват миг минути часове ...

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои, ...

Ще ме докосне понякога копнежът
по отминала отдавна пролет,
по залези високо над града,
по вкуса на всеобещаващите устни,
по пърхащото чувство под лъжичката, ...

От изгрева до залеза – лутах се аз
и търсих, и не намирах вдъхновение
за моя стих, за моята всевечна страст
за моето поетово искрено въображение.
Търсех в блясъка на падналата роса ...

Кумчо Вълчо – футболист,
Зайко Байко – каратист.
Щом си хапна от медеца,
мажоретка стана Меца.
Баскетбол играе Ежко, ...

Откакто навърших осем години, всяка лятна ваканция родителите ми ме изпращаха на гости при леля ми. Тя беше учителка по пиано и при нея винаги бе пълно с ученици. Първата година, когато отидох, намирах всичко това за много интересно. Беше ми позволено да правя всичко, което пожелая, стига да не ù пр ...

ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Спални чували, палатка и гара,
обувки, фланела, китара за път -
списък непълен, до днес нереален...
забързан, космичен и пуст е светът. ...

Ако можеше земята да е само
едно малко кътче без измами
и без нагли същества, а само
изпълнена с красота и
хора с голяма душа... ...

*
Аз съм виделината
на тъмнината,
на светлината
слепотата, ...

На залеза
късен
златната риза
морето
безшумно и нежно ...

Така е тихо... Слънцето със нокти
подрасква по стените на затвора си.
А птиците в гнездото си говорят -
обсъждат имената на отрочетата...
Така е тихо... Капчици увиснали ...

Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб ...

Да се събудиш... със усмивка,
да кажеш весело "Здравей",
да метнеш леката завивка,
сърцето слънчево да пей.
Денят започва с лятно утро ...

КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...

Лиса срещнала Мецана
на зелената поляна.
Сбръчкала си тя нослето
и настръхна ù гръбчето.
Меца пък ù изръмжа ...

Минаваш пак по въжения мост,
протегнат над живота ти невесел.
Люлее се светът, снишаваш ръст,
над бездната на времето надвесен.
Отчаян поглед хвърляш в пропастта ...

/ по С. Серый /
Тя иде със походка на богиня.
Към мен върви и гледа ме в очите,
а тялото, в копринени бикини,
изгаря ме... и пак сълза в очите... ...

Очите ти - говорят вместо тебе,
когато ме погледнеш - пламък виждам в тях.
Страстта напира да излезне,
като лава от неугаснал вулкан.
Устните ти - леко се разтварят ...

... Една черница престаряла,
прозорец със перденце бяло,
една пътека сред цветята -
до болка скъпа и позната.
Чешма, запяла с глас кристален ...

Пътувам във влака...
До мене – семейство -
играят на карти...
Бащата мъдрува
над вестник с судоку ...

Слънцето вече беше адски напекло и затова усилих крачка, за да се добера по-бързо до колата. Представях си как се качвам в нея и пускам климатика, който ме докосва със спасително свеж полъх. Чак преглътнах стеклата се в устата ми слюнка на изкушение и натиснах по-силно крачката си - имах някакви сто ...

Какво старание на пръстите!
Последна спирка на трамвая
- угарки, стъпкани и мръсни…
Изтупва грешните им страсти,
поглежда някак си разсеяно, ...

Край поточе в гората с тебе си седим,
взираме се в небесата и звезди броим.
Поглеждам във водата - виждам - нашите лица,
ослушвам се - красива тишина,
долавям само ритъма на нашите сърца. ...

"Мълчи народа!"
Хр.Ботев
Българи!
Кой духът ви уби?
И кой поп Кръстьо ...