Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки. ...

Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...

Как пътят към себе си да извървя,
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот... ...

Всичко наоколо се разпада.
Заедно с мен в бездната пропада.
Едно момиче за теб припада,
но никога не ще ти допада.
Обичам те, но да можех да ти кажа. ...

Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...

Не ме докосвай
с тези пръсти,
с които си желал
онази - другата.
Не ме изпивай ...

с благодарност към yotovava, чието стихотворение "Една жена" ме вдъхнови.
Обичал ли си някога така,
че сладка лудост в тебе да узрее,
една целувка да взриви света
и тишината да е пълна с Нея, ...

Любовта си замина днес от моя живот,
черпя с жито и вино, и от рози сироп.
Нека леки ù бъдат и греха, и страстта,
да не я строго съдят, да е мирна плътта.
- От какво се спомина? Как така изведнъж? - ...

По пътища на миналото крачим,
а стъпките му тъй и не намираме.
Потънали са чувствата във здрача,
без връщане в задъханото спиране,
с целувките, достигали безумие, ...

III
На най-интересното място трябваше да затворя Доброславовата история, защото останах поразен от новините, които в момента излъчваха по телевизията. Българският войник Гърди Гърдев бил убит в Ирак от “приятелски огън”. Оказа се, че и министърът на отбраната, всички от военното ръководство на бълга ...

А казват, че досущ на теб съм заприличала -
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам ...

Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме, ...

Отново
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед ...

Аз търсех някой да ме пази
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе, ...

Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...

Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...

Сън съм...
Попила съм по нежните ти клепки.
И огън, във зениците избухнал...
с потекли капки сълзи
през миглите ти спуснати. ...

Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...