Стоя навън и съзирам звездите в небето, колко са красиви със своя неповторим блясък. Самотна птица премина пред погледа ми, самотна като мен самия. Дръпвам леко дима от сладката пура и се оставям да ме обладае горчивината ù. Стяга ме нещо в гърдите, непозната болка е това. Вятърът подухва леко и ръц ...

Първокласник стана Ежко,
виж го колко е щастлив!
Сложил си бодлива дрешка,
взел си книжка и молив.
В класната му стая ето – ...

Не...
Не симпатизирам на лъжата...
Но харесвам някои. Оборените.
Затова пък вярвам във делата.
И особено във вече сторените. ...

Когато дъждът завали на обратно,
когато реките тръгнат нагоре,
когато в краката си видиш звездите,
когато замръзнат през август чешмите…
Тогава застани пред огледало, ...

Осъденият Дарън Смит отговаряше на първото писмо, което беше получил за двете излежани години затвор от присъдата си. Писмото беше изпратено от седемнадесет годишно момче на име Чарли, хванали го да краде колата на баща
си и за да не го изпращат в изправителен дом, го накарали да контактува със затв ...

Имало едно време, време в далечното минало, в едно несъществуващо кралство, в едно далечно място. Кралството било толкова далече, че никой не можел да стигне до него, а хората, които знаели за него, го описвали като “пътят между небето и земята”. Разбира се, не се знаело кой живее там и как се изхра ...

Златиста е моята душа,
но сребриста е моята коса.
До полуда някого обичах,
но сега едва ли е така.
Сърцето старо едва тупти ...

Мастика
Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя стра ...

Стоя в стаята сама,
слушам тъжна музика отново.
Бъркаш в мойте рани с пълни шепи,
дано така е по-добре.
Наранявана съм била ...

Запратих те по дяволите,
за да ми олекне,
за да съм добре.
От себе си те аз откъснах.
Не питайте - болеше, ...

Думите сякаш изчезнаха,
смисъл и израз загубиха,
безмълвно студена останах
на твоята сянка в безкрая.
Есенен листопад затрупа ...

Сред борова гъста и зелена гора
самотна скала разплакана пее...
В песента си разказва за любовта,
за двама влюбени, седели на нея!
Пропита със мъка, облечена в мъх, ...

И тази пролет - престаряла от повтаряне,
се оказа твърде тясна за крилата ми.
(През Април дъждът прилича на разпятие,
за всяка нужда от политане към себе си).
Безучастни и еднакви - като дните ми, ...

Самотна и безкрайно влюбена душа
Във тежка диагноза се превърна
безразмерната ми, истинска любов,
изпепеляваща до изгрев слънце -
в сърцето ми ще бъде цял живот... ...

Сам на хълма стои воин и гледа той някъде напред,
опитва се да впрегне мислите си в ред,
но пред очите му стои само гледка на жената свидна със дете,
на което двама са се врекли и в бъдещето му са се зарекли.
Стои гордо и света пред него не признава, ...

Зазори се след пладне...
Бях пропуснала изгрева -
всекидневно минаваше мълком
покрай моите чувства
и мисли, ...

(Дано да ме изтърпите до края, че май се малко поувлякох) :)
В конце концов - реших и се прежалих -
от модни Ас-ове най-търсената бях.
Параф положих - с "В...ж" спечелих
и, тъй наконтена, на подиум стоях. ...

Разплака се слънцето с черни сълзи,
в истерия облак изпадна.
Крещяща от болка, луната се сви,
звездите във бездна пропаднаха.
Реката се спря - замълча като в транс, ...

Провокирано от фотографията "Реквием за една..." на isd (ИгорСД)
и стихотворението на Дамян Дамянов "Не трябва да те търся"
Последни есенни цветя...
Сред тишината прецъфтяват.
А в трепета на бледите листа ...

До вчера, сине, беше дете,
с млечни зъби и светли косици,
днес пораснал с глава си над мен,
възмъжал и безспорно умник си.
До вчера, сине, с теб се люлях, ...

Славата е плячка,
ловецът - ти,
духът - опияняващ,
фанфарите - орли...
Когато липсва щастие, ...

Днес ще си намеря детелинки,
специални - с четири листа.
Трепетно за теб ще ги открия
и ще ги нарека - съдба.
Усмихнато тревата ще погаля. ...

Случайна среща
***
Далечен спомен бездушно ме жегва.
Сърцето бясно, не спря да ръмжи.
Чаровен поглед дръзко ме преследва ...

РОДНО ПЕПЕЛИЩЕ
"Тракийският български погром
няма себе равен
в най-новата ни мъченическа история"
Проф. Любомир Милетич ...

Стои жена във блок панелен,
с душа ранена, с дух сломен,
а друга в къща с вход отделен
повтаря вчерашния ден.
И двете са с мечти разбити, ...

Обичам порива ти
да ме любиш -
лицето ми да галиш,
тялото ми да целуваш,
да ме изпълваш цялата ...

Каква е моята действителност?
Люта зима, прогонила всички слънчеви лъчи.
Притъпени чувства, само остра бдителност
и вътрешен глас, шепнещ: "Бъди силна, не плачи!".
Змийско гнездо, пълно с отрова - ...

Музикален портрет на Втората световна война. Всичко е направено с луупове. Не е предназначено за танци. Използвал съм части от речи на Сталин, имитации на Хитлер (актьорът Бруно Ганц е по-убедителен от Фюрера), семпли от "Реквием" на Моцарт. Завършва с китари в стил Пинк Флойд. Надявам се, ще разбер ...

Тъжно е, когато теб те няма,
а навън не спира да вали.
И всички капки дъждовни
в очите ми всъщност са сълзи.
Тъжно е, когато осъзная, ...

Върви си
Вземи си всичките спомени,
иди си,
остави ме в самота,
махни ръцете си от мен, ...

Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това ...