Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...

ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят,
живите не могат да те разберат,
за родените сега си край бездомен,
Родино, днеска си на кръстопът. ...

Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...

Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
Сърцето окрилено. ...

Блудни сме, Господи, блудни и грешни
в помисли, в срещи, в мечти!
Блудни сме тъй, че делим по човешки
блудни животи,с ъдби!
Блудно създадени, до невъзможност ...

От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумоли ...

Преживях те... Остави ми рана!
Да зарасне? Едва ли... А ти,
щом усетиш, че вече ме няма -
прочети ме. Родих се във стих!
Знам, не беше типична раздяла, ...

Спи. Първото, което чух от теб от много време насам. Спи. Сънят беше дълъг, но беше и далеч по-различен от един обикновен и преживяван сън. Сънувахме с месеци, че сънят ни изглеждаше като ежедневие. А може би и беше.
Повече от 4 месеца минаха в сънуване, за да се върнеш и да кажеш, че спиш. Та аз по ...

Някакви натрапени си ценности -
майка, татко,
дом, родина,
свобода.
Кое е важното за мен? ...

Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...

По Жо Дасен Joe Dassin
На Евелина посвещавам
Зима е в Нанси и посред мокрия сняг
влезе младо момиче в моето кафене.
А аз бях вдървен, и изнежен, и плах ...

От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...

Знам, че ти си ме виждал.
Знам - и аз те видях.
Оттогава е толкова тихо
зад прозореца. Толкова истински
след онази нощ в мен побеля. ...

Какво е смъртта?
Откакто на този свят сме дошли,
все същият страшен въпрос
ума ни вълнува.
Какво е смъртта? ...

КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...

Ти плачеш тихо във нощта,
от хората сълзите криеш
и болката стаяваш в себе си,
не искаш друг да разбере, че страдаш.
Ти, малко и тъжно момиче, ...

Блага вест дойде
От ангел от небе
Мария ще роди дете
Рожба свидна за вси
Радвай се земя небе ...

Невъзможната любов чезне във душите,
заключена в сънища, чакана в мечтите.
Трепетно изваяна, силно пожелана,
понякога отричана, често и презряна.
В мислите ти скрита, потулена дълбоко, ...

Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за ...

Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното? ...

Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората мин ...

Когато се науча да си тръгвам,
навярно ще е много късно.
Небето ще е свъсено и ниско,
а облаците ще разливат дъжд.
Когато се науча да си тръгвам, ...

В танц с фламенгов ритъм
жадно се преплитат
парещите пръсти.
Трескаво се търсят
погледите властни. ...

От въздуха прелива тихо звук
и го поглъща шумен тротоара.
Я виж, поспрял е сякаш някой тук
с цигулка стара или пък с китара.
За себе си той свири, не за вас, ...

ОТНОВО
И закрих
с длан лице, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой, ...

Измислям оправдания
глупави - пред себе си.
Нямам достатъчно доблест
да призная, че сгреших.
Днес най-добрият ми приятел не е жена. ...

Пристъпвам облачно
по слънчев лъч,
опънат от небето към земята.
Безплътна
ме обгръща ...

Ако те открия в погледа си скрит,
ще си признаеш ли?
И ако с думи странни все те гоня,
претръпнала в статичност,
ще ме спреш ли? ...

Моят...
Твоят...
Неговият свят
Всички с различен цвят
Невидяни ...