Нова страница.
Задъхана питанка?
Многоточие...
„Кавички-мисли”
Пренесени чувствата – ...

Здравей, реших за теб
всеки ден аз стих да пиша,
да изливам болката от душата си
със думи простички, но силни.
Но само в понеделник аз не ще да пиша – ...

Понякога във думите си те намирам
и търся в нещо да ти дам живот,
дори когато кротко коленича
пред образа на своя бог.
Сега се чувствам позитивна, ...

Ако времето беше злато, или пари, или скъпоценни камъни, дали щяхме да го пилеем със същата лекота, с която го разхищаваме понякога?! Рядко се замисляме колко ценно е всъщност то - много по-скъпо от всички гореизброени неща, защото за изгубеното време, т.е. - за пропуснатите възможности и подходящи ...

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...

Ти разкъса душата ми...
ти погуби сърцето ми...
ти ме хвърли на вятъра
и забрави завинаги...
А те обичах аз до полуда ...

ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Любими мой, така и не разбрахме,
как неусетно с тебе остаряхме.
Тихо годините наши летяха.
Всички по нещо от нас си вземаха. ...

http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related
Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка. ...

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...

Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...

МЕЖДУ ДВЕ ПИСМА...
Писмо до мама
Очакваща майко, прости ми,
че време за тебе все нямам,
унесена в своите рими, ...

ПРЕД МОИТЕ ОЧИ
През зимата отново, знам,
пак сама съм аз.
Неразбираемо, красиво
виждам бялата надежда. ...

Каквото и да казваш
Каквото и да казваш за любовта,
аз знам, че тя съществува.
Ти ми доказа, че е така.
Каквото и да казваш за живота, ...

Като светулчица в мрака
давах на всеки светлина.
Но днес светлина няма в душата
и няма в нея топлина.
Като изгубен пътник в пустиня, ...

По Млечния път вървя сред звездите
и мъниста събирам в шепи за теб.
С броеница отмятам как отиват си дните,
пак цветя от Луната подреждам в букет.
Слънчеви мълнии пазя в хербарий, ...

Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив... ...

Господи,
Ти, който твориш, движиш
и съхраняваш всички неща,
Ти, който после привидно рушиш,
наместваш и променяш света, ...

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.

Върху голото ми тяло
нарисува себе си.
Дръзко.
И... безмилостно.
Остави следи, ...

Дойде пролетта,
цъфнаха цветята,
а къде е мойто цвете?
Питам се сега...
В чужди ръце ли е? ...

Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам, ...

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...

Мисията да растеш
Наблюдаваш, търпиш, понасяш, въвличат те...
Уморена съм.
Писна ми от махленски кавги, хвърляне на кал, скубане на коси и надничане под полите на папата. Да им се чуди човек на творческата продуктивност да създават клюки и с тях да вредят на хората, които наистина си вършат работата ...

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,
изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.
До мен само болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,
скърбяща за съдбата на влюбените души.
Облаци заспиват пред мен, ...

Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...

Изгарящи - изгряващи
огнени
вихри
изпепеляващи - успокояващи
слънчеви ...

Изпитвай култ към мойта личност!
Склони глава във тез крака!
Към всички други – безразличност.
Ти жертва си на любовта…
Мисли за мене, без да спираш! ...

Кой си – когато ме докосваш?
Кой си – когато си във мене?
Кой си – аз няма да си прося
любовен плам, мечти и време.
Кой си – когато ме прегръщаш, ...

Учителите в стачка
и животът е суров -
кабинетът ще ги мачка,
докато появи се нов.
10.2007 Г.Михайлов

Лети във пушек безтегловен,
анимационен,
облак образа покри.
И миг повторен преражда се в минута,
зави в одеялото мечти. ...

Връщам се от чуден свят,
в който всичко бе красиво!
Утро е. И благодат
ражда слънчевата нива!
Натежали от роса, ...

Не целувайте, моля ви, дявола,
защото плътта му погубва
и се вмъква в душите при вярата,
да низвергне живота в човека.
За да има тълпа от придворни, ...

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

Идва той с такава сила!
Грейнал, свеж – из роден край,
пременен в зелена свила,
тук е вече месец май!
Слънчев лъч докосне птица, ...

От дъгата пъстрото обрах -
килимче изтъках от цветовете.
В шепите си слънцето събрах
по пътя ми към теб да свети.
От морето синьото изпих, ...

Бледнееш!...
Във сенките безизразно душата се препъва.
Сивееш!...
А аз не съм готова още да си тръгна...
Дървото ми линее и листата падат, ...

Лондон ме зове!!! Заминавам!
На хората тук пожелавам здраве, късмет и муза!!!
На себе си пожелавам попътен вятър!