Седиш. Гледаш вяло през прозореца. Капките дъжд бавно се стичат по стъклото. Хората вървят забързано по улицата сякаш се състезават с времето. Разминават се безразлично... Всички тези безизразни лица някак са ти познати, дори скучни, омръзнали. Те вървят, носейки разноцветните си чадъри, погълнати о ...

Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
... А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не ...

Кога реши и мен да ме презираш?
В ниското си паднала, в боклука.
Хареса ти подметките да ближеш,
плетеш интриги, иначе е скука...
Ехидният ти поглед се забива, ...

Как да ти помогна, мила,
болестта жестока да победиш?
Разстояние ни дели - как да ти дам сила
да не се предаваш, а да се държиш.
Твоята болка не зная ...

Проследявайки неуспеха, частица от мен се откъсна, поглеждайки светa с неумираща надежда, надявайки се за спасение, неосъзнал истината, красотата и тъгата, заслепен от търсенето на отговори и въпроси, искайки да го приема, но не мога - изправен пред стъклената преграда, осъзнавайки, че не трябва да ...

Седя на стола... Навън ще вали... Мисля за толкова много неща, а музиката само допълва загубените части на мислите ми... И ето - включва се и бас китарата... Отпускам тялото си и оставям мелодията и текстът на песента да ме заведат някъде другаде... В една мечта, в един сън... Вече вали... Кап, кап. ...

***
Щом в лунна нощ липата се разлисти
и въздухът от нея натежи -
в такава нощ небето пада ниско.
Такава нощ е грях да се проспи...

Клета казън кръв в косите сплела.
Ален мак в море венци оплела.
Лешояди лакомо са закръжали.
И в небето над девойки се събрали.
Алчни ятагани дебнели честта им. ...

Прокарвам пръсти по страниците, а изпод устните ми полита въздишка, преплита се с нощния въздух и започва своето пътешествие към онази вездесъща магьосница – Луната.
Усмивка се появява по лицето ми, а очите ми за миг се затварят – колкото и красив външно да е този свят, реалният – тук и сега – когат ...

Тъга -
душата ми тъгува.
Сега
жадувам за покой.
Защо ...

Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от самия мене. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегават ...

Ще те откривам в утро ново,
в изгрева с огнени коси,
в небесна шир ще те откривам,
ще видя твоите очи.
В нежен цвят с роса окъпан, ...

Камбаната ми бие пак повторно:
"Живей, дете. Не чакай, а живей."
Повтаря постоянно, неуморно:
"Върви - с любовта си някой сгрей.
Мечтите ти докрай ги изпълнявай ...

Къде ме водиш, сърце,
нали обичаше друг???
Какво ли там те зове,
а уж щастливо бе тук???
Защо ли страдаш, сърце, ...

Живях
с един слепец.
Не беше лесно.
Някой
му беше казал, ...

Не ме обичай, ако чувстваш страх
или от мене тайно се срамуваш.
Вярно е, ще заприличаш на глупак,
но аз глупаци много съм жадувала.
С глупаци дълго време поживях, ...

В любовта няма степени –
ако има любов,
тя е празник, защото обичаш!
Всичко друго измислил го е
някой луд философ, ...

Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи ...

Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...

Мелодията на краля на елфите
Ястребино – юли - 2010
Отново сме заедно в семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия . Радваме се като деца на нашето нестандартно общуване. Изабел Кустер (КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ) ни напомня, че музиката е социално изкуство и може да е свързана с театъ ...

Разпалени са ти свещичките, горят.
Пронизват ми душата с пламък.
Зениците ти, впити в мен, изгарят,
преграда помежду ни, че не трябва...
със шепот тих, от устните отронен , ...

Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...

Изтеглете оригинала -->
Изтеглете ремикса -->

Приказка за това...
Как думите -
от лудост обсебени,
разпиляхме по вятъра...
Как мислите - ...

Ден след ден светът се свива,
няма вече светлина;
а животът си отива,
край ли е, или съдба.
Този ден дали е близо, ...

Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела! ...

Харесва ли ти да живееш на ръба
Харесва ли ти да живееш на ръба
на границата между двата свята,
между лъжата и истинността,
между небето и земята? ...

Небе -
навсякъде небе
Под нас
над нас
и в нас ...

Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески ...

Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг... ...