Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...

Звъни се... отварям, а там, на вратата,
застанала моята стара любов.
Отвори се рана дълбоко в душата.
Защо дошъл си в живота ми нов?
Аз не смятах, че пак ще те срещна. ...

Град от кестени
върху сухите листа.
Икебана в парка.
* * *
Мълния в мрака. ...

Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...

Браздите на челото ти какво са?
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е? ...

Забих се днес в една невроза -
едва (но все още) издържам...
Боля ме сутринта ухото -
'ма много силно! Кърпа вързах.
После набързо, по инерция, ...

Причастие
Докога ще се борим така
с непонятната болка в гърдите ми?
Здраво хванал си мойта ръка
и в умората заедно дишаме... ...

ЗАЩО ИСКАМ ДА СЪМ СЛЪНЦЕ
Хубава си до безбожност!
Затова и слънцето
по цели нощи
не може да заспи... ...

Под конвой между "утре" и "вчера",
"днес" краката унило провлачва.
Кой от двамата ще го застреля?!
Кой ли утре за него ще плаче?!
Като в римски амфитеатър ...

Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...

Във вихрен танц телата ни политат,
от бурна страст опиянени.
Танго и валс в едно се сливат -
вълни, от сладост разлюлени.
Ръцете ти - две делви с масло, ...

Спрелият часовник
на лявата ми китка
се умори да те чака.
И всички бели лястовици
излетяха, изгубили ...

Самота
Самотни сме... това ни е съдбата
и сякаш сме със вързани очи
едва усмихваме се даже на децата
не вярваме във техните мечти ...

Като сън
Като сън ела...
и влез във нощите ми...
Събуди ме...
изгуби ме и ме преоткривай ...

"... все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още..."
Щурците - Хамлет (Накъде) ...

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...

Нямам вече нищо
Загубих всичко, което имах,
за да бъда твоя, обич моя,
направих всичко, което искаш
и пак е малко, все е малко. ...

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...

Когато теб те няма
Стоя в стаята сама,
а тишината ме обгръща.
Нима реалност е това?!
Сърцето все към теб ме връща. ...

Колко струва моето сърце -
продавам го,
прикършено е,
мъртво е,
безполезно е. ...

Той бе ангел навъсен.
И пред чужди и свои
все блестеше с ума си,
с този дух неспокоен.
Не за почести скъпи, ...

Като птица без криле,
като песен без мелодия
душата скита се
и в лъжи оплита се.
Кой ще й помогне? ...

Когато престанах
да плача,
затворих се в черупка,
а вътре - само мрак и пясък.
И все по-трудно ...

Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко... ...

С пепел нарисувах дървеса...
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това - ...

ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ
Искам да избягам, но къде ли?
Искам от живота да се скрия!
Да премина в другите предели
и с мирò душата да измия!!! ...

Вчера на шестицата качих се
много много притесних се
кога корема ме стегна
пуснах само малко по терлици
Шофьорът побесня автобуса спря ...

Музика ли е
моят неземен свят,
здрава скала
или единствена дума,
може би копнежен ...

Крилата вече твърде уморени са -
не могат те отдавна да летят!
Душите техни вече изтощени са -
като две свещи бавно се топят...
Потънали във сивото на времето, ...

Не ме обичай - аз съм наказание!
Защо съм ти - измислена илюзия?
Докосвания, носещи страдания.
Към мъки нечовешки съм прелюдия.
Не ме прегръщай - пламък съм - изгарям те. ...

ТРУДНА ГОРА
Рухват небеса, студено е.
Аз вървя през тази гора,
Чиито дървета мълчат заледени.
Под нозете ми снегът хрущи, ...

Едни такива думи за любов...
Умът ми толкова ги мрази!
И все не дава благослов.
И мисли ги, но като за прокажени.
Едни такива трепети пролетни... ...