Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Сън в Несебър
Старинен град, нахранил хиляди безбрежия,
със южни отражения от топлия си залив,
със буйни лодки, теглещи въжетата
към изгреви внезапни и срещи буреносни. ...
Моето просто послание
Добре звучаща дума,
лишена от вълшебен блясък.
Допълваща фалшиви все слова,
пропадаща по пътищата с трясък. ...
Жената по парфюма се познава
Юлски уикенд
слънцето с Кавали очила,
дъгата е сърце изплела,
че нещо става във ръжта.
Блус събота срещу неделя, ...
Смелост за полет
Ей тъй, да пробвам да летя.
По дяволите... пуста гравитация!
Май бързо ще се приземя.
А имах и криле, но неотдавна ...
В бяло
Мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала
Магията на земното привличане
пресичали сме пътища житейски?...
Дали мечтали сме си за любов,
или оставали сме с теб далечни?...
2. А някога, във бъдещ наш живот ...
Благослов
Стара легенда- 10
-Е ...
Няма...
настъпва ме, и роши ми косите...
Когато се опитам да му кажа,
пречупва се и спира ми в очите...
И няма да го гоня по поляните, ...
Пирин планина
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
Само още малко, преди да пораснеш
- Още малко-о-о-о!
Трябва да извикам още веднъж, но не мога. Това "Още малко-о-о-о!", извикано от Сашко, е същото "Още малко-о-о-о!" от моето детство, което виках аз на майка...
... Тя пък викаше: "Пепче, прибирай се-е-е-е!" И аз потъвах в дън земя от срам и позор. Заради ...
Две години все се чудя...
Две години
все се чудя...
чудя се кога
ще дойде "Краят на света". ...
Грозният човек
играят и викат,
а в мен е обратното - викам,
опитвам да играя,
вътре съм ...
С очакване
Чакаш болката да си замине,
Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,
Да срещнеш любовта.
В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание, ...
Стриптийз
в ритъм с някакъв странен блус,
от оркестъра тихо подмятат:
– Как можа да стигнеш до тук?
- Безссссссрамница – съска със злоба ...
ххх
успокоих я, превързах ù раните.
Напразно! Тя с всички сили се постара
в пипалата си хлъзгави да ме хване.
Самотата поканих на чай посреднощ, ...
На прага на раздялата
зазиждам мислено проклетата врата...
Да няма връщане...
да не чувам скърцащата брава
на остарялата от болките душа... ...