Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи, ...

Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам, ...

Пожелах за теб звезда
Пожелах за теб звезда.
Направо от небосклона.
Да я поставя нежно
в твоята коса - ...

Неземно си прекрасна,
Родино наша, мила.
Свободно в тебе раснат
величие и сила!
И синьо е небето, ...

Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...

Протягам ръка, но не достигам...
Поредната излетяла мечта,
поредният пропуснат шанс.
Дали ще имам нова възможност
и дали ще успея - не знам... ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...

Докосвам те
Една съдба показа се в нощта
Любовта доплува до брега
Есента потрепна... отлетя
Огънят избухна в светлина ...

Побирах вятъра в лицето си,
поглъщах го, погалвах го с ръце
и с нежността на сърцето си
пращах го при тебе да се спре.
Попивах светлината на звездите, ...

* * *
Обичам те.
И толкова е простичко.
Преди
да срещна другия... ...

От днеска вече никоя ще бъда,
не ще измивам с сълзи твоето лице!
Достатъчно кривих и съкращавах пътя
на моите мечти, запитващи ме: Накъде?
От днес съм нова, непозната птица, ...

СЪДБА
В живота всеки има своята съдба!
Но тя не е един-единствен път...
Съдбата е - да избереш ти сам в света
по кой разклон да тръгнеш ти от този кръстопът... ...

ЖАБКА И ЩЪРКЕЛ
„Квак – квак – квак”
квака жабка пак.
„Трак – трак – трак”
трака щъркелът ни драг. ...

Ж Е Н А
Ти си отиде,
без да усетиш
колко много ми струва
да сподавя вика – ОСТАНИ! ...

Българите сме народ с многовековна история. Един от малкото народи в Европа, които трябва да се гордеем с това. Времето ни е поставяло в различни ситуации. От империята на Симеон до падането на България под Османско робство. От културно извисения българин до роба на времето. Днес все по-малко обръща ...

Вървял ли си по моя път след мене,
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата? ...

Плетен хамак
от надежди
капан за души
Облаче тъжно
дъжд заваля ...

Един сезон обичах
Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност. ...

Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей, не ме оставяй,
щом дойде време да заспя...
Вземи очите ми в сърцето си – ...

Много тъжна, много вярна Пенелопа,
разпръсни тъгата във сърцето.
Чуй, на портите ти странник хлопа.
Бризът носи вести от морето.
Повдигни печалните завеси, ...

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...

х х х
Аз няма да замръзна на пусия,
за да те отстрелям
посред развилняла зима.
Просто в сънищата ти ще скрия ...

Ernestine Northover - Hold You In My Smile
Sweet moment, stay with me,
and pray do not flee so soon,
Let me enjoy the bliss of that
first kiss beneath the moon. ...

В блясъка на Слънцето съм, момче,
и не желая да се върна обратно.
Изгубил си пътеката към мене?
Като ти дадох ключ
защо не го опази? ...

XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...

Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти!
Писалката и листът ненавиждат ме!
Омръзна им да пиша през сълзи...
Изсъхвам заедно с есенните рози. ...

Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

Крепост
Стените се рушат
и ти се открива този нов свят.
На прах се разпиляват,
но всичко е в този сив цвят. ...

Отлита лято весело и диво,
изпълнено със танци и игри,
събираме се всички в двора,
а там училищен звънец звъни!
Отново е Септември, пак 15-ти, ...

ПОРТРЕТИ
1.
СТЕФАН
МИХАЛЕВ
ФУРНАДЖИЕВ ...