В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата, ...

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...

Любов неземна, любов гореща,
любов мечтана в моя сън...
Пътека стръмна до твоя дом
ще трябва аз да извървя...
И в късна доба, когато спиш, ...

Опипвам ръбовете
на предметите
с очите си.
С бодлите си
бодат ме – ...

Да се правим на добри...
най-великото призвание,
с много шум и веселби
да дариме състрадание!
Някои така разбират ...

Аз съм Муза-алпинистка,
ай да видим на кой му стиска,
щото е лесно на паветата
да си връткате дупèтата.
На високото вятъра тъй "пее", ...

Мъжете с слаби ангели и психика, лабилна към жените,
жадуват за съпруга вярна, покорна,хрисима и домакиня,
с която да се чувстват спокойни от кръшкания и забежки
при любовници факири в леглото, повдигащи високо мъжкото им его.
Но аз не сам безгласна буква с поглед, вперен само във земята; ...

Пари накуп до чашата,
ехидност, студ и толкоз.
Кога ли ще разбере масата,
че нищо е, щом инвалид е столът?
А тя е вперила очи там, долу - ...

Във дните ми дойде лъжовни
и нощите в будуване обви,
запали преспите книжовнo
и страстите потъпкани – отви...
А истинско е - като мравка, ...

Съжалявам аз, съжаляваш ти.
И двамата започваме с думата"Прости".
Кажи ми как успяхме и двамата така
за миг да преобърнем всичко в любовта.
Може би омръзнахме си! Копнеехме за нещо ново, ...

От залеза
се изплъзвам
бавно
през
порите ...

Безмислица съм
В паяжини оплела
от безхаберие
монотонните си дни.
Безвремие от дишане, ...

Разголени чувства
Когато искам да съм до тебе
и с поглед да събличам усмивките.
Когато си отива смехът по прозорците
и мълчаливи са думите в нощите. ...

В очакване сме
Джабулани да премине голлинията,
докосната от златния му ляв крак.
Знаем, че
той е с десет вувузелски сили по-бърз ...

Това беше краят. Краят на света. Краят на всичко. Истинският и окончателен Край. След който нямаше да има нищо. Абсолютно нищо. Само празнота и пустота.
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...

С много обич и признателност.
03.07.2010
Гореща луна...
Сами в празната къща
майка и бебе...

В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Пред листа бял говоря с тишината.
И колко странно - в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас ...

Точно, когато политна напред, някой я сграбчи с две ръце през кръста...
- Не, не, не!! Пусни ме! Пусни ме, по дяволите! Искам да умра!
Али крещеше, риташе, драскаше с нокти здравите ръце, които й пречеха да падне, но те не я пуснаха. Момичето продължаваше да се бори още известно време, но накрая вся ...

- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...

Обичахме се силно,
но пред нас съвсем бързо
падна облак черен
и ни отведе някъде...
Къде ли? - О, да, ...

Ще търся поводи да съм щастлива,
ще медитирам в нови светове,
ще паля свещи с аромати диви,
ще карам курс за беемве.
Ще се накича с тежки ланци, ...

Аз исках да му кажа...
Че сутрин се събуждам
с неговия лик -
и дишам въздуха
от неговия дъх ...

Неделини
Неделята те уморява.
Пилее времето-пастрок.
Неделята не е непразна –
прецаква ни. ...

С гръм и трясък
се приземих
в началото
на новата ера.
Обезкрилих се ...

Кой нарани детето?
Кой изпи усмивката от лицето?
Кой?
Кой заби болката в сърцето?
Кой предаде момчето? ...

- - -
В ранното утро аз се молих така:
- Мила моя, бъди вечно щастлива,
но моля те, с твоята нежна ръка,
изтрий от лицето си Нечестивия... ...

Когато тръгнеш някъде на път,
спомни си ти за онзи път,
когато беше двадесет годишна -
млада, луда, енергична
и всичко беше "по така". ...

Там, на морския бряг -
боса,
с вятър в косите
се завръщам
към отминал живот, ...

ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...