Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...

На полянка горска вие се хоро,
глутницата вълча хапва тараро.
Питате се вие що ли е това
и защо се радват всички на лова.
Тараро наричат дивото прасе, ...

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...

Търсих дълго в този град...
Търсих нещо чисто и невинно.
Обикалях улиците из квартала,
обикалях кътчетата на света,
но не намерих чисто белите цветя... ...

Видя ли твоите очи,
нещо в мен започва да гори
и сърцето ми пламкащо трепти.
Не ми трябваше да те срещам.
Не мога да спра да се сещам. ...

Празнуваш ти, усмихваш се до сълзи.
Ликуваш ти по време на война.
Защото виждаш, че животът бърза
да го обърнеш – ти си за това.
От теб зависи да застреляш онзи. ...

обичам те и с думи как да го изразя
обичам те с аромата на пролетта
обичам те и горя в огън носещ спокойствие и топлина
обичам те в свят с незнайни сетива разкриващи
палитри от светлина ...

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?
Нима те мъчат мисли невъзможни? ...

Млада нощ,
на весела невяста ми прилича.
Тиха нощ,
във тъмносиньо злато се облича.
Свята нощ, ...

Слънцето огрява бяла хасиенда,
тих китарен звън облича тишината.
Птича песен приглася ù в Соната,
написана от Вятъра и Самотата.
Сплели пенливи ръце вълните в прибоя ...

Гларусите викат ме от покрива:
- Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -
в пристана закотвих свойта лодка
и задълго разделих се с нея.
Тъжно е самотното корито, ...

Платно и стих
Звезден кръговрат
- рождение и смърт
- огънят въздава и отнема ...
Око. ...

ГОЛЯМОТО ТВ МОЗЪЧНО
ПРОМИВАНЕ
Да стори що при тоз десант?
Нали целта е на сценария
да гледа тъпо ...

Лети, пеперудке, лети,
над морета, поляни, градини,
рисувай с крилцата картини,
усети под тебе на хората... умората,
и... просто лети.

Пустиня
Пясъци от безброй
разрушени мечти,
часовници, стрити на прах
във ръцете ми, ...

Той е този, който остава с мен по цели нощи.
Той е този, който ме кара да винаги да искам още.
Той е този, който в сенките пак ме намира.
Той е този, който дълбоко в душата ми се взира.
Той е този, който ме кара истински да се смея. ...

Миг
Животът ми започна в една далечна зима,
в звуците на химн и в светлината на заря.
Всъщност не е важно точно откога ме има,
не е важно нито докога ще продължа... ...

На дъщеря ми
Понякога светът изглежда тесен,
понякога си мислиш, че излишната си ти,
понякога мечтите ти умират,
понякога сърцето те боли... ...

"Щастлив е онзи, който се е научил да се учи." - Менадър
В днешния стремителен свят човекът губи същност и се превръща в машина, в робот. И в своето развитие като личност човекът преминава през няколко основни фази, една от които е училището - основната институция в живота на всяко подрастващо дете. ...

Сълзите не връщат,
те не променят,
не дават!
Сълзите отмиват
чакълестите камъчета ...

Пазиш
светъл зов
под наметалото
на строгост
и суров урок ...

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...

ДА ЗНАЕШ ДА ЧАКАШ...
_________________________________
Да можеш да чакаш.
Да знаеш да чакаш.
Да дойде на всичко. ...

И Бога, и Дявола -
ти си!
Нали бях избягала.
Днес се връщам -
обмислено. ...

Няма такава Любов
Искам да бъда танц
Пеперудено-нежен
Ефирен
Искам да бъда куплет ...

Защо довявах хлад
и като вятър стенех,
и, мислейки,
че страдам само аз,
във хиляди въпроси ...

ВЕСЕЛОТО СЛЪНЦЕ
Рано слънцето изгрява,
после песничка запява.
Буди всички ни от сън,
вика ни навън: ...

Със синьото на родното небе,
със златото на дъхава пшеница
и с песните на птиците над мен
ти казвам, че безкрайно те обичам!
Желая ти безоблачен летеж, ...

Късно е
Късно е да плача. Късно е да страдам.
Късно е да моля, късно е да давам.
Късно е да те обичам,
обичала съм те с години аз, ...

Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...

По стиха на Джулия Бел
„Сбогом, мое синьо море“
Не казвай...
Не казвай сбогом
на морето! ...

Време е Съкровището ми да блесне.
Знам, че под грубата обвивка
се крие Опал.
Всеки път отново ще вярвам!

Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си ...