А ти дори не знаеш...
И днес отново те имам,
разбира се - само в съня ми.
Виновен за хиляди рими,
ти палиш ме само с дъха си. ...

Раждам се, раждам - на двайсет и пет.
Светът е голям и ме дебне почти незаконно.
Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш
там, където изписвам се, тайно и скромно.
Раждам се днес - като пролет през май. ...

Объркана, отчаяна и много уморена
от бурите в света на суетата,
приех съдбата си и тиха и смирена
приседнах там – на прага на... Душата...
ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме, ...

Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза ...

Влюбена
Объркана, загадъчно смутена
стоя изправена пред тебе всеки път,
признавам си, дори опиянена,
възбудено потръпва моята плът. ...

То винаги на пръсти тихо стъпва,
с натрапнически тон не разговаря.
В тълпите многолюдни не присъства,
а към душата таен вход отваря.
Забравена мечта към теб привлича ...

Имаш още онова лице...
Онези точно същите трапчинки...
Онези жилави ръце,
онези очи, в които се взирах веднъж през снежинките...
Онази усмивка, нагло дяволита, ...

Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта,
щурците и вятъра в листите.
Два чучура мокрят момински чела ...

Във мрака е плътно, тръпчиво и топло
и котки в очите ми хищно ловуват.
Луни се търкалят пияни по покрива.
А хората долу болят. Или псуват.
Не вярвам във нищо, когато те няма. ...

* * *
Студът на чувствата
е тежък
като преспа леден
сняг. ...

Върви и не спирай
С мен не умирай
Върви и намирай
Достойни събирай
Теб да обичат ...

II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...

Баща ù се спомина внезапно
и майка ù сама остана
като лястовица, изоставена от ятото,
обкръжена от есенни врани.
Дъщеря ù кротко попита: ...

Някои от методите са стари, изпитани и действат безотказно, но има и някои нови предложения, върху които евентуално бихте искали да се замислите:
За тези, които имат половинка (няма начин да не започнем с най-разпространения)... Вариантът е да се сгрявате един друг в топлото легло в не толкова топла ...

Уморени мисли
реят се
и търсят пристан.
Молят се за
отдих кратък… ...

Днес се разсърдих на мама и татко -
все ме наричат "мъничко" и "сладко".
Как не разбират, че аз съм голям?
Вече обличам и храня се сам.
Имам си сабя, фуражка и пушка, ...

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...

Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...

Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...

1.Дойде денят на нашата раздяла,
и в мене плаче едно сърце.
То нощем тихо страдаше
неутешимо, влюбено във теб.
2.Кажи, защо от мене се отрече ...

Странно как всички се възхищаваме на проницателността, невинността, усмивките на децата и забравяме, че и ние сме били такива. Бяхме малки, невинни и гледахме на света като една огромна игрална площадка. Всъщност дори не знаехме, че е огромна. Важното е, че беше забавна. Нямаше на кого да се доказва ...

Играя грубо и мръсно,
целувам страстно и дръзко...
Не ме отричай, обичай ме,
но пак оставам си ничия!
Пипни ме и ще се опариш. ...

Бреза, до нея храст,
трева и малко пръст.
Боклуче тук и там,
лале поникнало над тях.
Борче зелено с много иглички, ...

Недоверието, болката и още нещо...
(есе)
Защо, по дяволите, всички се държат лошо с теб? Защо най-важните хора за теб те пренебрегват и се опитват да ти навредят? Навредят е силно казано, но начинът, по който те се отнасят с теб, е твърде далеч от това, което си си представял или си искал да бъде... ...

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

Не, днес няма да се боря.
Днес ще бъда кротък, тих.
Искам само да се моля,
днес не ще да бъда див.
Сметки, такси, ипотеки, ...

(Животът, какъвто е)
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне, ...

Преждевременно
Попитай ме дали знам кой управлява,
дали утре ще вали;
колко жестоко е всичко в забрава
и как историята без плод сама се руши. ...

Заедно
В едно туптят сърцата ни.
В едно шептят устните ни.
В едно греят очите ни.
В едно пеят душите ни. ...