Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...

Вярвай, никога не бях те виждал
в толкова чаровна светлина,
сякаш буйният вулкан изригнал
праща поздрави на всеки по света!
Очите ти блестяха с онзи пламък, ...

– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...

И пак съм тук с тази рима,
за мен, за теб, за двама, трима.
Любовта я няма, скапан е живота,
трудно слушам нота след нота..
Цялата болка, излята в редове, ...

Да имах право аз на предложения,
такова предложение бих дал:
септември да е месец “Светланал”!
За всички ползата ще е голяма!
Щом буква “р” във името му няма, ...

Мила моя, не разбра ли
съкровената мечта,
че по родните балкани
искам с тебе да вървя.
По пътеката да зърнем ...

До България и назад
***
Първи впечатления:
край таксиметровата стоянка
заведение до заведение ...

Пак за нещо ми напомня
есенният листопад.
Слушам тихия му ромон
с мъдри истини богат:
колко кратък е животът, ...

Празно е сърцето ми без твоята любов.
Сълзите по лицето ми солени са от тъга.
Празни са мислите ми без твоя благослов,
чудя се как така изчезна си любовта.
Мъката е обзела цялото ми сърце, ...

Песни и сезони
Ураган и буря, нежност и море,
събуждам изгреви в душата.
Достигам други, нови върхове,
догонвам вятъра в стъклата. ...

Мадлен
Ах, какво бе – болест нова?
Зла отрова?
С дни в легло съм повален.
Спомняйки те, тъй красива, ...

понесла
мисли бели и черни
по реката пътувам
нататък
към сребърния бряг ...

Да те докосвам се превърна в инстинкт за оцеляване,
но нощите без теб за мен са изтезание.
По устните, по кожата, в косите си ми ти.
Май се влюбих, а нещо така се промени.
Чувала съм песни за твърде бързо влюбване. ...

Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...

Когато влюбено прегръщаш ме,
светкавици пронизват небето ми дъждовно,
когато казваш ми: "Колко си красива" -
душата ти стихийно в мен се влива,
когато малката ми длан се сгушва в твоята на сигурно, ...

А аз исках само това...
Исках сребърната тишина на зимата,
исках прохладата на вечерта,
исках опиянението на виното,
исках знойната лятна жега, ...

Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...

"Butterflyz"
Mmhmn mmhmn
Lately when I look into your eyes I realize
You're the only one I need in my life
Baby I just don't know how to describe ...

Припада над селото залезът тъжен,
мир и покой запъстрелите нивя озари
и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,
аз броях първите лъчисти звезди
и ето, във вечерницата тебе съзирах, ...

Цветна самота
Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня. ...

Дори и най-изморената река се влива в морето...
и това е краят на един дълъг път
и началото на един - още по-труден...
Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...
Аз не живея, просто съществувам. ...

САМОТНИ ДУШИ
Той бе в кома. Дълго беше сам.
Не чуваше, не виждаше. Затворен
в своя свят... за всички беше ням,
макар че дълго, дълго му говорех. ...

Ти ме докосваш -
аз се отдръпвам.
Ти ме обичаш -
аз тебе - не.
Целуваш ме нежно, ...

Ангел-хранител
Лично създадена от Бог, следствие на апогея в музата му,
ти си моят дар от него – руменият цвят, от щастие, по бузата му.
Моя пълна противоположност си, другият на моя отрицателен магнит,
надежда, раждаща възможност – идеал, в женска красота обвит. ...

Животът за тебе кълбо е от прежда -
затегнат, прорязващ, на възли богат.
И, както сърдито брат брат не поглежда,
ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?
С безспирна ненавист се пак големееш, ...

От бяло облаче
нишка ще изтегля,
славеева песен
в нея ще втъка,
аромат от люляк ...

Колко пъти се влюбвах безумно
и си тръгвах с разбито сърце.
Два живота подарък да имах,
все ще губя във твойте очи!
Как се моля за миг да забравя ...

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...