Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме ...

Сред плюшените облаци, където
една мечта опита да лети,
се вряза златен лъч. И ето-
подаде ú ръка. И оцвети
просторите, където сред полята ...

Дъждът ръми, Земята ожадняла,
цветче заплита в свилени коси,
изпратила поредната си младост,
се взира пак в звездите и брои!
И лятото е вече сладък спомен, ...

W.A.S.P.
Не се нуждая от лекар
Не се нуждая от лекар, защото знам от какво съм болен.
Не се нуждая от лекар, защото знам от какво съм болен.
Всичко, от което се нуждая е моята любима, знаеш, че страдам. ...

Ти бе един прекрасен лебед!...
С невидимите си крила
рисуваше една поема
на класика и красота.
И кънките чертаят нежно ...

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1160873
Не буди сомнамбула у мен!
Два прозореца имам - отворени.
Не ме питай защо! Няма отговор -
непроходил умря - от прохождане. ...

Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна! ...

Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...

Всичко съм и нищо...
като вятъра, в клони притихнал,
сторил кът за тишината,
с листата в прегръдка забравил,
че път го чака нататък...

Омайна мисъл
приспива ме и буди
усмихва деня...

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...

Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...

Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...

Преди да се роди,
Септември се разплака.
Тъжиш ли, Август, тъжиш?
Тръгваш си, даже не махаш.
Преди да се роди, ...

Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...

Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...

Пролетта е вече тука,
кукувицата закука.
Пъдпъдъкът се обади
вред по росните ливади.
Хората са все засмени, ...

Защо отдавна никой не ми каза,
че днес върлуват лицемерие, омраза?
Де да знаех аз, че моите идеали
отдавна вече всички са презряли...
*** ...

Сбогом, моя любов
Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво, ...

Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...

11 секунди ме деляха от теб.
Забързано тичах на среща.
И пак закъснявах, часовника в мен
тик-така, тик-така по спешност.
11 секунди и ето сега, ...

Ще те посрещна –
въздушна и лека,
и тиха като паднал мрак,
по мен ще се посипеш като прошка,
мечти в косите ми посяла. ...

Тя, нашата, сред трудности отмина
във битката за щастие и мир.
Оглеждам се - останахме малцина
обрулени мъже, за най-подир.
И днес, когато с времето се свличам ...