Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
* * *
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
И на следващия ден
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...
* * *
когато сърцето те боли,
когато ти тежи и душата ти кърви.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да обичаш или да скърбиш, ...
Реалност, размита с бои
Нарисувай ми картина,
добави и светлосенки.
После сложи и лице
с бледа кожа ...
Умри, народе закърнели!
светли бъднини не заслужаваш ти,
със свойта простотия, таз сила нова,
ти всичко хубаво затри!
Умри, не си за тоз свят годен ...
"Имате покана за приятелство"
едно "приятелство" било ù е изпратено.
Приема го. И снимките разглежда.
И млад, и синеок. И привлекателен.
Той сяда пред компютъра. Поглежда - ...
Тегота
22.06.10г.
Напразно лутане в небитието,
радостите - кратки, животът - пълен крах.
Щастието в любовта - отнето, ...
Да си тръгвам ли?
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.
Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две... ...
Отшелник
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...
Снимката, на която не ме виждате
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
Целуни ме, съдба
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни ...
Кафенето и Магазинът, които ....
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...
Балканът
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.
Околчица отсреща, също тъжна, ...
Фея
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси ...
Случайности за цял живот, част 6
Жена в червено
Топли вълни, горещо,
пулсира едно желание.
Жена в червено,
тъй близо пред мен стои. ...