Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...

Всички мои планове и намерения
изчезнаха като забравен сън.
Изглежда, че това което всъщност съм правил
е било да чакам теб.
Точно като момиче и момченце, ...

Не за тебе снощи съм мислила...
Знам, че мога да те желая.
Не за тебе снощи съм плакала,
А за себе си, в знак на очакване...
Не за тебе рисувах звездите... ...

Тази пролет умря. И не може
да закърпи пробитото лято.
Отчужденият облачен вятър
не разчиташе време за още
висини, от любов осветлели, ...

Някъде има човек,
когото искам да видя.
Някъде има очи,
които искам
да погледна. ...

След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...

Понякога имам чувството, че е твърде късно
да поправя грешките си и да започна отначало!
Друг път чувствам душата си толкова мръсна,
че искам всичко да спре, преди да е започнало!
Всеки ден се моля за още сили, за да издържа ...

Научиш ли се
да изпращаш
дните
с благодарност
и да посрещаш утрото с надежда… ...

И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...

ЗАЩО ДА ТЪГУВАМ
Не, не тъгувам по дните предишни!
Да плача за младост? Сълзи излишни!
Не страдам, че видимо вече старея.
Със спомени тъжни аз не живея. ...

Влаковете никога не спират,
не питат, а разделят те.
Съдбата щом двама ни е
разделила, отговори на
нашите въпроси – не ще да търси.

Навярно някои от вас са били в университет и знаят как понякога човек търси по-лесен начин за вземане на изпитите. Минах през пищовите, но ми се искаше да намеря още по-лесен начин. Един ден прочетох думите - „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Казах си, че ако съумея да повярвам ...

Продължавайки със забравените песни, не мога да пропусна "Шепот" - муз. Георги Станчев, текст - Евтим Евтимов. Радвам се, че съм я слушал на живо в изпълнение на автора й на абитуриентския си бал...

Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...

Напих се с горчиви илюзии
от жажда за истина.
Потънах в дълбоките чувства
без пояси-мисли.
Обрулих зелени надеждите, ...

Английски
"At the end of this long and lonely path,
All misery will be gone"
Down this long and twining road
I walk with heavy feet ...

Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...

Обичана жена
сред бяла тишина.
Наметнала дъгата -
открива светлината.
Отваря си душата ...

През облаци разстила се небето
над хоризонта мрачен в правия му път.
Зов на ангелски врани дочувам -
как се готвят за полет над кръстопът.
Над пропастта, зинала под нас, се вглеждам, ...

Душата ми е моят дом –
живея в нея, с нея
и за нея!
Сърцето ми е
пристан твой! ...

Лицата на града
са като фотографии:
модернистични естетически трактати
уловили
заключени в очите настроения ...

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...

Животът често е несрета -
една обречена съдба,
в която радостта ни клета
се ражда през деня,
а нощем сънищата парят ...

Като снега ще дойда –
бяла, чиста,
с изгряващи очи,
в които има красота
ведно със милион звезди, ...

Бойко, мутрата пожарникар,
на Саркози каза "бонжуар".
Изучи той езика френски
в Сорбоната през дните си студентски.
Тъй банкянският граф ...

И стаята ми стана празна
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата ...

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...

Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал, ...

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...