Ой, летци си бяхме
ний, другари трима
и с крилe поряхме
въздух над Родина.
Но един свалиха ...

Бяло море
В тефтера на един умрял
подреждам живи мисли -
каквото той не е успял,
днес тихо го дописвам. ...

На залеза окото ослепя.
Дърветата - разплакани гиганти,
ми шепнат да остана, да не спя
под нощната раздипляща се мантия.
И ето, буден поривът стои, ...

ЧАКАНИ СЕЗОНИ
С тъга ме посрещаш, море, и разбирам -
без птичите писъци дълго не можеш,
а вятърът тихо подрънква на лира
и кораби тръгват по пътища божи… ...

Ти си тази, която обич щедро раздава.
Ти си тази, която въпроси трудни задава.
Ти си тази, която иска всичко да знае.
Ти си тази, която насън и наяве мечтае.
С участ красива от Бога ти си дарена, ...

Разказвай ми
На М.
Пристигнах и намерих твойто езеро,
закътано далеч от всички погледи,
тъй дълго лутах се по босите ти стъпки, ...

Бели пешки правят грешки
Леко движат се краката
Ляво дясно пешки смешки
Хайде хоп атака
Мили хора са улучени ...

ИЗГУБЕНА
Изгубена вървя сред тълпата,
невярваща в никой и нищо.
Изгубена се лута душата
и търси своя постоянен пристан... ...

Хванаха ме
пръстите на делника.
Душат ме.
Дали е слънце, или вятър;
дали е сняг, или роса – ...

Запей ми, моля те, запей ми!
Начален тон от душата ми вземи,
утеши я, моля те, с песен,
че от друго едва ли ще преболи.
Запей ми, моля те! Не намирам аз покоя. ...

Ти откриваш за мен една тиха забрава,
отчаяно търсеща кратка изява,
не спираш да казваш - бъди все такава,
избери си лицето, което приляга.
С фалшива надежда заспивам до тебе, ...

Събираме трохи от предразсъдъци.
Надяваме корсет от тесногръдие.
Кълвем на разноцветни въдици.
От злоба изработваме оръдия.
По кой ще стреляме? Не стига ни куража ...

И ангелите стават демони -
когато се пропука утринта,
забравили със себе си да вземат
прегръдка топла от нощта.
Пристъпва утро, сякаш тиха блудница – ...

Вървя по калдаръмените улички на стария град
и долавям гласове от миналото.
Като призрак се носят във въздуха
и напомнят за своето съществуване.
Гледам старите къщи, ...

Крясък на гларус,
писък на чайка,
кораб отплувал,
сълзи на майка,
влюбени, смях, ...

* * *
С бял акварел засвири ноктюрно -
черна точка, разтекла се по
щастливата глухота.
* * * ...

Винаги съм се питала какво е любовта...?
И все още не мога да намеря отговор, понякога тя ни кара да летим от щастие,
но друг път адски боли, боли толкова много, че целият изтръпваш и вече не чувстваш нищо.
Всичко ти е все едно, дори и това дали ще си жив, или не. Тази болка не може да се опише с ду ...

Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...

„От Турция трябва да пристигне в София в четвъртък”
Имало едно време един народ, велик народ, който властвал на три морета. Но, не щеш ли, бил поробен – 500 години под османско иго. Много страдал и преживял толкова перипетии и болка, колкото не можете да си представите или прочетете. Погледнете карт ...

Духа Свети ни води
тихо през деня,
през нощта, та чак
до сутринта.
Тихо ни съветва: ...

Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.
Защо не мръдваш, синя обич малка, ...

На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...

Това лято си отиде,
както вехне крехко цвете.
Но за него с нежност
ще си спомнят ветровете;
недокоснатият ручей, ...

Тази усмивка разбива врати!
Поглеждаш, премигвам, горя!
Пак център на всичко си ти,
не искам, а твоето име шептя.
За мен ли е танцът? Приемам вежливо. ...

Събуди се Везувий в мен -
проклятие и дар от боговете.
За две очи, примамили ме в плен,
в недрата трясък се разнесе.
Кипяща лава лумна във кръвта ми ...

- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...

Здравей!
Хей, на теб говоря, да, ти, същата, какво правиш там в онзи ъгъл, за бога, стани, махни се оттам - нима не знаеш, че това е мястото, където забравата, самотата и тъгата се прокрадват лесно в сърцето ти, това е ъгълът на безпомощността, който пречупва човешката воля и те прави по-слаб от най ...

Сенките на минувачите изплуваха една по една от мъглата. Първо се показваха тънки тела, които постепенно нарастваха, а главите се виждаха, едва когато човекът беше на 4 – 5 метра. След като ме подминеха, изчезваха първо главите им, а след това безглàвите им тела се стопяваха в мъглата, докато не изч ...

И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...

България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма ...

2007 година...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си ...

П И С М О
До Зоя Петрова и Александра Бенер, по повод публикуването на писмата им в книга.
Благоевград - Германия
Здравейте, Зоя, Александра!
Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен. И труден. И то много. Не успеем ли ние самите да с ...

Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката с ...