В яйцата си "на очи"
намерих червея на съмнението
изкълван от кокошата ми слепота

Остана ехо от напразни думи
и ярък спомен от мечти,
че някога си помежду ни
любовта ще победи.
Остана кръв от стари рани ...

Кой заплаща за живота ми... и кой определя дали да живея.. и по-скоро как да живея?!
Не е Бог... нали уж Бог разбира ни, нали уж подкрепя ни!... Очевидно не съм и аз.. тогава кой е...?
Кой е този, който разполага с живота ми, с мечтите ми, този, който мисли, че щастлива съм, а всъщност вижда само бо ...

Той се ражда от дъжда. Създаден от водата, той броди по този свят един човешки ден. Това е целият му живот.
Но не това доказва, че е нечовек.
Всичко, което е, се равнява на 1’000’000 пъти повече от човешкото -1’000’000 пъти по-силен, 1’000’000 пъти по-бърз, 1’000’000 пъти по-интелигентен. Затова за ...

Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...

ПЪРВА ЧАСТ
“В Индия има едно понятие”Йога на отчаянието”, пробив към по-висше осъзнаване в следствие на толкова затруднено положение,че душата просто няма друг път на действие”
Дийпак Чопра
МАРТ
І ...

Пролетно небе
Само сиви облаци,
тишина и дъжд...
Пролетни бури.
Оголяха вишните. ...

"Чудесно е, че в този век забързан"
Д.Дамянов
Чудесно е, че в този свят изменчив,
във този неразумен и безсмислен свят,
сред хладни хора, шум и прахоляк ...

Пак стоиш срещу мен на вратата,
и предъвкваш измислици стари,
а таванът все по-ниско отгоре ти пада,
отмалял да подпира протрити лъжи.
Но... побързай – ключът е отвътре ...

докато берях коприва
което се препоръчва
за оцеляване в екстремни ситуации
пръстите ми откъсваха връхчетата
а тя ме жилеше ...

Колко от нас могат да се похвалят с добре написан и подписан психологически договор при постъпването им на работа, съдържащ всички правила и очаквания на двете страни? Обикновено това е нещо, за което изобщо не се говори – за взаимните очаквания на работника и работодателя един към друг и „за основа ...

изгубен
черно-бял студ
съм
навън
пепелен дим ...

Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...

Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...

Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...

Приказно ухание се рее
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...

Отпивай радостта
бавно,
на гладно,
глътка по глътка…
Не питай ...

На пръсти се броят звездите вечер,
откакто си отиде с любовта.
Сърцето ми сега е просто сметище,
погребало живота и смъртта.
Но свикнах. С тъмнината си говоря ...

Твърде рядко, за съжаление, си даваме сметка, че сме участници в чудо - чудото, наречено "живот"! Приемаме го за даденост, а всъщност не е. Две неща са абсолютно сигурни за него - че е "заразна болест, предавана по полов път" и че "няма да се измънем живи от него"... А какво се случва в промеждутъка ...

В капки дъждовни
стаени
нечии стъпки
ронят се тихо
от облак бял ...

Лесно е да паднеш, но трудно е да се изправиш. Как да се изправиш? Можеш ли да се задържиш на повърхноста? Да!!! Никога не се отказвай!!! Ще се влача от болка и мъка, но никога няма да се предам! Вярваш или не - това е!
Чувствам, че ще се пръсна. Мога ей сега да се предам. Толкова е по-лесно! Казвам ...

ИСКАМ ДА МИ РОДИШ ДЕТЕ ...
_____________________________________________
Тръгнах си в момента,
във който усетих, че...
искам да ми родиш Дете. ...

Капчукът почуква на твоя прозорец.
Помита небето ранна зора.
Реката нещо сама си говори.
Лампа просветва.
Прихлопва врата. ...

Как искам в бъдещето да погледна,
и на всеки щастие да предрека.
Как искам светът да е красив
окъпан от пролетен дъжд
посипан с милиарди звезди, ...

Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...

Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...

Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла. ...

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани, ...

хубаво е че вали
и по стените на къщите остават само погледи
в които червилото ми е
следата която рисува първото сигурно нещо
и ...