Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Всичко ли беше лъжа?
Какво направи с мен, кажи ми.
Защо продължава да ме боли с години?
Дните ти минават добре, но ти май
забрави за едно сърце, което ...
Последно "Сбогом"
очакваща ме, тръпнеща и плаха.
И даже гордо устните да свиваш,
не ще простя. Не ме и чакай.
Завръщам се и те откривам. ...
Нищо не знаех (част 2)
Нежно цвете
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...
Смугло момче
с дъх на буря, сред спящо море,
ще възседнеш вълната, с която,
пристан тих ще докоснеш с нозе!
Щом брега те посрещне, попитай! ...
Минава
Минава ден,
задача,
ангажимент.
Малко се смеем и разочароваме. ...
Не ме чакай...
Безсилен стих
щом написан е далеч от тебе.
Аз не мога с него твойте мисли да ловя,
копнежите красиви и неволите,
но и ти не можеш моите. ...
Някога
Някога и двамата бяхме деца,
винаги с усмивки, грейнали като слънца.
Липсваш ми ти, предишният ти!
Липсва ми чувството, че някой е готов да ме подкрепи. ...
Вечност
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са ...
Две прегръдки и един сън
една мечта,
която
някой
беше захвърлил, ...
Любов
Обичам те, въздушно бяла,
влизай нощем в душата ми
и гали нежно сърцето ми.
Шепни ми тихо за него, ...
Седенка гейт
Дай да разваляме седенката!"
СЕДЕНКА ГЕЙТ!
СерГей
Станишев, ...
Къде
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше, ...
Седемдесет и два звездни акорда
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени ...
Аз и ти
1 Аз и ти завинаги
- разбра ли ти?
Чу ли, запомни го ти!
2 Аз и ти заедно, нали, ...
В прегръдката на водата
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...
* * * Имам още път
пропуснах и малкото оставени знаци.
Къде съм тръгнала с този мой късмет?
Теб да гоня, а после да плача.
Колко лесно заместих моята увереност ...