За всекиго си бял площад
Сред руините на античния град
Вехтото и новото време
Мерят с изпотени мишци
Узрелите камъни на възрастта ми ...

Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...

В една сълза
за миг се аз превърнах.
Загърнах си сърцето
с пелена.
Обгръщайки го нежно, ...

Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги, ...

Какво сега? Боли те?
Пак ли те разкара, като куче?
Ах, мила, колко си наивна,
щом вярваш в копия на Дуче...
Сълзите ти напълниха бадемовите форми, ...

Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...

Когато съм тъжна – Ти си там.
Когато заплача – броиш сълзите ми.
Когато се усмихвам – се усмихваш с мен.
Когато заспивам – пазиш ме.
Когато се събуждам – до мен си. ...

Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...

Спри се и дишай дълбоко
в бездна от реалности,
с полет над магнитно море
докосни своето сърце.
Викни името на вятъра, ...

Празна душа
„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.
Смъртта... тя идва вече.
Ти... ти някога беше дете на светлината, ...

Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...

Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата, ...

Най-дълъг е пътят до тебе.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи ...

Е, няма как -
и днеска мина като вчера,
а утре ще е скапаният днешен ден,
във Брайловата нощ любов намерих,
тя сякаш беше писана за мен. ...

Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли ...

Влюбен
Буден съм, но може би сънувам?!
Поезия живота ми допълва.
Не мога в стиховете да ревнувам,
защото любовта ми все е първа. ...

СЪРЦЕТО ГРЪБ НЯМА
На всички влюбени с любов
***
Любов нечакана стои на прага
и гледа ни в очите мълчаливо, ...

Soldier of Love
by Sade
I've lost the use of my heart
But I'm still alive
Still looking for the life ...

Сражение
Предаде се!
Развявайки
червените си прашки
над главата си, ...

Опустели, алеите
тъгуват
в есенния парк.
Замръкват клоните
в меланхолия ...

В двора съседен растяха,
елхичка и борче красиви,
години минаваха,
птички в клоните гнезда си правеха.
Миришеше на бор и елха, ...

Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...

При най-лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят. За различни неща си говореха, но най-често всички говореха на едно листо.
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...

Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...

Като ученици всички сме учили за Декартовата координатна система с нейните две и три измерения. По-късно разбрахме, че съществуват и системи с много повече измерения — трудни за представяне, но реални.
С времето започнах да си мисля, че има и друга координатна система — тази на човешките отношения. ...

Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...

- Вече шестдесет и седем
навъртя, Ангар!
Всеки ден, оттук нататък,
е за тебе кяр!
Но каква файда за тебе ...

Неизречени остават
думите
и чувства,
неописани остават.
Ръцете, ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
На любимата
На спомените – спомени, а тука
оставям малък, саморъчно писан знак,
да ме припомня пак ...

Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е... ...