Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.9K резултата
Писател Драскачко Скрибуцков
Из "Перфекционисти"
Писател Драскачко живее на един таван,
оглозган е уютът, за дома парите май са блян.
Дращи си Скрибуцков пиеси, разкази, поеми...
Пише във несвяст фермани сложни и големи. ...
-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
Ще се изправим с Теб - очи в очи...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг - ...
Любовта не пита!!! Любовта не иска мнението ни!!! Тя просто идва или си отива, без нито дума да отрони. Мълчаливо стяга си багажа, колата взема и на път, душата ни разбива, отминава, оставя само сълзи да текат. Сърцето, тя разстрелва с пистолети, патроните безмилостно хвърчат. И после, като някаква ...
Докато има музика, пиене и приятели, любовта не бива да върти света
(посветено на мен и скъпите ми приятели)
Любовта е това, което те кара да се чувстваш изоставен и нищожен. Тя е онова перфектно извинение за това, че ни боли и че нараняваме… Любовта е начинът да разбереш кои хора са истински до теб и са твои приятели… Любовта е онова нещо, което ти омръзва да търпи ...
Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...
Пореден път казваме си ''Сбогом!'',
пореден път тъмнината ни зове,
пореден път пълна е луната,
пореден път... кога ще спре?
Обляни в кръв, с обидни думи ...
Преди аз бих могла да се усмихна,
на твоето "не зная, може би",
преди унила можех да притихна,
в твойте изчезващи следи...
Преди умеех да лекувам рани, ...
Емото плаче, когато го наранят...
Ангелите прощават, когато грешим...
Дяволът убива, когато се ядоса...
Когато ме нараниш, аз няма да
плача, защото не съм емо... ...
И ако някога надбягам ветровете,
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове. ...
Спускаше се нощта, а аз разхождах се в гората
и гледах как изгрява луната...
Когато вървях по пътечка една,
усетих странна миризма...
Погледнах и видях манастир... ...
Поисках да ти кажа толкова неща,
но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',
с тях рисуването върху листа е мечта,
а всъщност, всъщност те не значат нищо...
Поисках да си с мен, ала съдбата, ...
Да си се молил някога на Господ
да няма "утре" и да няма "днес"?
Животът ти дотолкоз да е гнусен,
че да искаш просто да умреш!
Ставал ли си всяка сутрин само за едно - ...
Адът
Какво е това ад? Наистина ли е мястото, на което отиват всички лоши хора? И какво по-точно има в нашия ад?
Ако трябва да бъдем честни, всеки един от нас би споделил, че животът му е ад... но защо?Той все още не е умрял, за да отиде в ада... въпреки че ние всъщност живеем в един ад, от който ням ...
Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч - ...
Колко дълго вървяхме и бродихме,
пътища нови и стари обходихме.
Колко дълго по пътя никой не срещнахме
и не питахме това ли е пътя.
Изгубени във времето, обвити ...
С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство, ...
Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!
Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.
Ключов момент - промяна на целите и идеалите.
Изкушението е тест - минават само устоялите.
Сенките в главата ми взимаха превес, ...
„Адът - това са другите.”
Жан-Пол Сартр
Спри. Заповядвам ти! Мислиш, че не мога, но ето, че го правя. Какво ти дава право да се въртиш така? Откъде намираш сили ту да ме събаряш, ту да ме изправяш в цялото ми величие! Спри да се въртиш!
Категоричността ми я няма вече. Сега те умолявам. Живот, не ми ...
За моя роден град и неговите хора
Ти мрачен си и сив, и безнадежден,
мой стар и поотъркан вече, малък град,
напускан, намаляващ бавно всеки ден,
за мене си оставаш голгота, рай и ад. ...