Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрака ...

Миналия месец почина май приятел, когото не бях виждал от "Възродителния процес" Болката и обидата бяха изяли отвътре някогашния весел и възторжен младеж. В негова памет написах този диалог.
***
_ Добър ден! Вие сте Ангел Димитров Попвасилев...
_ Не не! Аз съм...
_ Напротив , вие сте. Ето ви паспорт ...

Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...

Снимки наши
по стените,
спомени в сърцето мое.
Изпити чаши,
мъртви дните. ...

Ежедневки 26
1. Маскирах се, като труп... и ме погребаха...
2. Мога да вдигна кръвното... и на кръвна банка...
3. Мразя чалгата... но съм майстор на кючека...
4. Компенсирам липсата на ум... с прояви на гениалност... ...

Х О Р И З О Н Т И
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...

Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?
Въпроси много. Отговори няма. ...

"На Александър сме чеда,
но има една голяма беда -
нас ни има три десетилетия,
а вас - тринайсет столетия,
ама кат гърци сме антични, ...

Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...

ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...

ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
докато
тревожно жонглирах
с червените си кръвни клетки, ...

АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...

ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...

Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...

БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...

I. Укреплението
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...

Нищо на земята ни красива...
знам не става без дружина!
Щом не хвалиш,хвала няма...
тук мирише на измама.
Ала знам едно,малебито, ...

Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...

Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...

Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...

Една невероятна любов
Не искам в сънищата да те имам,
не искам да съм буден до зори!
Не искам всяка сутрин да попивам
оставените през нощта сълзи! ...

Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...

На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...

ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...

Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...

В себе си да вярваш е нужно!
Животът пълен е с борба и чакане,
от това ни става много тъжно,
но кураж е нужен, не оплакване!
Не подхождай със страх към света, ...

На 21-на бил, безработен,
за блудство, изнасилване
осъждан;
контакти нямал, ала пиел
и странял, и ходел ...

Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...

Луда съм, пияна,
пияна от любов.
Искам да дойда, да те хвана,
да остана цял живот.
Луда съм, пияна, ...

Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...