Днес за поезия е много тясно
сред прозата, сред нокти хищни, зли.
Сърцето да разкриеш многопластно,
отвътре силно щом те заболи.
Днес за поезия е много тясно, ...

Или две ..
ритъм на сърце
амплитуда от душа
преход към деня от нощта
Все едно ми е ...

ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...

ПРЕДЗИМЕН СОНЕТ
Не ме отпъждай точно днес.
Защо решил си да си идеш –
без план, посока и адрес?
А ти за мен си все тъй свиден. ...

Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила, ...

Тръпки полазиха по телата ни, водата покриваше раменете ни.
- Приятно е, нали Петро, в безтегловност съм, то не било чак толкова страшно да си...
- Не е, защото е при екстремни условия, иначе си е опасно - усмихнах се вяло.
Дано издържи. Изглежда желязна мацка.Соня държейки ме за ръце се отдръпваше ...

Искам да ти кажа
толкова много неща,
че живота няма да ни стигне
да си кажем всичко.
Но мълчанието, ...

на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта. ...

Символи
Обединители на световете са символите.
На Лесничея плевенето и на пътеките чистенето, реалност
Двойна-тройна е – тя се в градина и гора земна осъществява,
И в ума и чувствата човешки – също. ...

- На тази сцена правят Аполония.
- През есента ли? Пак да дойдем искам!
- Не зная отсега дали възможен
ще бъде отпускът ми и разписан.
- Вий двама сте и казваш, че добричък ...

Beyond twenty-four I would stay,
it's my secret dream, if I may.
Don't claim I like most
elections by post,
no matter what Donald will say.

Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...

по Реймънд Чандлър
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар ...

на Миглена Драганова - Дама пика
Не се страхувайте от нея,
не заразява с чернота.
Тя, като всички нас живее
с мечтата си за свобода. ...

КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...

Има една специална порода мъже, които, ако бяха жени, цял живот щяха да си останат девствени...
Защо така ли?
Ами просто те винаги са прави и никога не падат по гръб!
Но пък има и жени, за които важи същото, а змейовете* от глад измряха...
(То затова [може би] днес и юнаци няма, но това е друга прик ...

Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, за ...

I част
Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…
***
– Симо-о-о! Баничката е г ...

Бучи морето скръбно почерняло,
разбива вопли в здравите скали.
Сърцето ми от болка онемяло,
опитва мъката в слова да изрази.
Невинните дечица, кой ще защити? ...

-Бабо, защо Шмръц не говори за традициите?
-Просто, мила, той роден е в града.
-Е там няма ли традиции?
-По скоро няма... Жалко...
-А къде живеят си традициите? ...

Комунизмът си предрече,
че ще си остане вечен,
но преди да се роди
като сън фалшив отече,
ново бъдеще предрече ...

Когато слънцето залязва,
за миг докосва със лъчи
луната приказно красива
и за любов ѝ то шепти.
Но разделени, всеки тръгва ...

Когато повредят желана играчка,
престават да спорят чия била плачка.
Детското - единствено
приятелство истинно.

След като изписа се многотомно
като историк,
самопризна си в поскриптум
скромно,
че в историята е лаик.

Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха с ...

............................
На гроба ми цветя ще донесеш.
Ще поседиш. Цигара ще запалиш.
И болката си с теб ще отнесеш!
Не можеш в гроба ти да я оставиш! ...

От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...