Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...

Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...

Говоря си сама със тишината
и с егото, което негодува...
Ето ме, отново съм жената,
не успяла и грам да се преструва.
Така и не показах любовта си, ...

След няколко сезона в самота
със четри-пет безмозъчни момета,
наложи се да тръгна със една
от многото любовници на кмета.
Не знам защо - тя имаше му зъб. ...

"Несбъднати очаквания"
Композитор и изпълнител : Иван Дракалиев
10/02/2024г.
гр.Москва / РФ

Изпълнява: Мими Иванова
Продуцент: Развигор Попов
Текст: Румяна Захариева
Композитор: Николай Киселов
Аранжимент: Валери Костов ...

Пак ще кажа – не бива да се мисли. Живей си като нашенски Юрая Хийп – винаги с тези, които са на власт. Те, вярно – властват за кратко време. Но – ще ти стигне да ги възхваляваш, далъжеш, да ругаеш противниците им, а сетне да се лепнеш към победителите. Прилепало – рибки, които се захващат за по-гол ...

Ако ме стигнеш – отчети като магия
това, че си обичал укротената.
Ръце ти прегръдки чужди ако крият,
ще ги пречисти огънят във вените.
Ако ме хванеш – отчети като победа, ...

на низостта ѝ
са̀мо хрумва да слухти
и да одумва
....................................................
друга подредба ...

Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...

Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава ...

Вълча стая
На д-р Стоянова
Душата ме боли –
от раздялата
момиче! ...

Денят е безпощадно ясен.
Нощта будува до ранни зори.
Някакво загатнато щастие
в душите иска да се примири.
И утрото тръгва пак с лъчите ...

Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...

Навярно тази нощ ще е последна
и хищникът у нея закопня
да впие зъби в гърлото… обредно…
в една до кост изгаряща нега.
Как диша югуларната ѝ вена, ...

С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави де ...

Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...

ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...

Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене, ...

ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...

/ "... ала горко томува, който
въвежда в изкушение. /
Ще дойдеш ли със мен
във дядовата къща
дето керемидената стряха ...

Обади се любов, обади се
за да чуеш умрялата в мен
и да видиш, че тя съживи се
с песента ти и с онзи рефрен.
Твойте думи танцуваха в ноти, ...

Днес ще си говорим за любов.
Туй чувство парещо горещо,
започващо от майчина утроба,
закърмено от майчината гръд,
другар наш верен чак до гроба. ...

Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...

Ти хората не категоризирай
и думите претегляй на везна.
Човешкото достойнство не презирай
и не руши издигната стена.
Не си мисли, че само ти си важен ...

Македонката
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...

Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...

Мисля си,
защо ли,
Някой ни изпраща рими,
защо са ми мигове незрими?!
Ахаа! Подсещат ме за Теб, ...

Предложиха ми да живея във кафез
с монитор, кабелна и телефонни жици.
Усмихнати повтаряха ми "Само влез
и цял живот ще гледаш полета на птици"
Щастлив ще бъдеш в синьото небе. ...

Ще продължа напред,
Сякаш всичко е наред.
Сякаш не си ми разбил сърцето,
Сякаш не уби вътре в мен детето.
Сякаш животът е прекрасен, ...

Арте факти!?
Психиката Женска я разбираха само двама,
починаха горките..и,като почна тя една драма!?
От дружество "Песимистите"
10.02.2024...Виена

Ето ме, тук съм! Стотици пътеки
в моите вени са вплетени.
Всяка не съм, а и не е за всеки
нравът ми – труден за четене.
Ето ме тук съм! И сипеят плаче, ...

БОЛКИ
... неизмеримо съм богат,
навред ме сочат с показалец –
със болките на този свят
изпратих дългия си залез, ...

Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...

Затвори очи, свържи се с мен...сега ги отвори!
Усещаш ли? Болка я няма, щастие цари!
Път с посока виждаш, две души,
живота ги събра, да не са сами!
Почуствай радостта, която ти дарявам, ...

В НЯКОЯ ДРУГА ВСЕЛЕНА
Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,
избеляло под жаркото немилостиво светило.
Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.
С мълчалива усмивка, от която боли и е криво! ...