Погалвам те нежно
със топла ръка.
Докосвам снагата ти
с тинейджърски плам.
Животът ни с песен ...

Хубаво е да се влюбиш,
светът добива нови цветове.
Бели, розови, червени,
безбрежни като синьото море.
Пламъче в очи играе, ...

Парченцата събирам си,
разпръснати по пода.
А те са толкова студени и остри,
и необратимо... счупени.
Как да ги съединя? ...

Нещо май застана между нас,
магия черна или тежка мисъл.
Обви ме облак и с оловна власт
да ме погълне бе си го намислил.
Реши, че може да изсмуче той ...

Времето минаваше. Младият мъж вече живееше в собствен дом. Създаде семейство.
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...

Сънувах, че съм жива -
в цвете бяло се родих,
в образа на самодива -
миналото в себе си открих.
Превърнах се във птица - ...

Забравих детството безгрижно,
игрите,
веселите песни.
Научих се да бъда отговорна,
но знаете ли, ...

И нямаш вече много време,
близките си целуни,
макар да носиш тежко бреме
от лошите ми новини.
Живот във теб вирее, ...

С цигара и бира в ръка...
Минава бавно вечерта.
С цигара и бира в ръка...
Другарки мои са сега.
Халбата студена милвам, ...

Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...

Закони (басня)
Щраус един не веднъж оцелял,
следвайки своя неписан закон:
“Главата в пясъка!”, щом буря видял!
... веднъж вместо пясък уцелил... бетон!

Пръстта ще натежи
върху очите ми;
ще потече
през стиснатите зъби
в устата. ...

Не е от тия, дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.
Понякога дори е нетърпим. ...

(импресия)
Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет, ...

Разкъсаните ми чувства
Подритват Мечтите ми
За един нов свят...
Свят на романтична ласка
И свят в който не съм силна а слаба и крехка... ...

Ти помниш ли тихия полъх на лятото
с мирис на тъмна череша?
Вишнев полен, по клепките лепнещ,
на реката - любовната песен?!
Ти помниш ли нежния бриз на морето ...

Намерена ли?
Във дните чакам те, но знам, че нощите са наши!
Пред мен дори да виждам хилядите пълни чаши,
аз бързам към нощта и то с желание голямо и питам се:
Дали приемаш ме в сърцето си неразгадано? ...

Колко сте много, колко сте мотивирани от мисълта, че може да съм ваша.
А аз, аз не ви искам дори.
И как плахо пристъпва всеки един от вас, да вкуси устните ми иска.
А аз, аз зная как да разпалвам огъня, зная как да го владея. Вас гори.
Изгарям ви! ...

Как да ти кажа колко те обичам като не мога да го опиша, защото ти си една мечта, един несбъднат сън и аз знам, че никога няма да те имам, колкото и да те искам. Ти си един връх, който аз не мога да достигна, един блян, който никога няма да се осъществи. И аз знам това, но някъде дълбоко в мен се та ...

НЕЗНАЙНО ЗАЩО...
Аз не зная защо
и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде... ...

Снощи се прибрах в три. Съблякох скъпата рокля и я приготвих за химическото чистене. Махнах бижутата и грима си. Влязох под душа, за да отмия миризмата на алкохол и цигари, които скъпите парфюми не можеха да скрият, но не толкова се надявах тях да отмия, колкото миризмата на мръсните пари. Изсуших с ...

незавършен...
денят
се завива
с нощта...
посребрил ...

Знаеш ли?
Зная, че в тъмното пропълзя страхът,
че си сама с уплаха във окръжност,
почти без път
и с път, ...

Kazu-zivot nije lak,i moras biti jak
da prebrodis sve mane,
koje se jedna na drugu zalome...
Kazu starijem je hljeb,a voda mladjem kao ljek,
pa koga zapadne da na nogama ostane... ...

Отново с шесто чувство
аз пиша тази ода.
И няма тук изкуство,
а мъка, мъка Божя.
С шестаците ни плашат ...

Признание
Познаваш ли по-силна болка
от тази на сълзата, раздираща лицето
под маската на най-щастливия човек.
Признание за слабост, безутешност, ...

И... няма прошка за телата ни...
И... няма прошка за душите ни...
Само прощаване - завинаги.
И... обич - вместо прошка.

И сърцето си загубих, ако изобщо някога съм имала такова. Може би не съм живяла достатъчно дълго, за да срещна много хора, нито имам богат житейски опит за жалките си двадесет години. Може би просто имам лош ден. Или, както някои казват, просто преигравам. Може би съм пълна идиотка, защото продължав ...

ВЪПРОС
Като пролет с минзухари незапалени,
като лято без рибари,
без лодки и море,
без даляни, ...

Обич
Обезумях! Онемях!
С небето аз се слях.
Простих ти!
Заби се във плътта, ...

Търся лястовица, но не и най-бялата,
не онази, до „бялост” поробена,
а онази, замеряна, сваляна
от небето. Отречена, гонена…
Търся лястовицата. Не тази, светицата, ...