Angel Lopez - Entre el Amor y el Odio
Me aposte que podia enganarte facilmente
No fue facil pero un dia sucedio
Busque despues mil formas de humillarte
Y es asi como confundi mi corazon ...

Виртуална луна
Луната ни гледа ехидно,
oчудено в мрака наднича,
прозява се някак привидно,
не вярва, че пак те обичам. ...

Аз вятърът съм...
който те настига,
когато тръгнал си занякъде.
Аз буря съм...
след топъл, жарък ден. ...

Рожденият ми ден
В деня фатален стих ще сътворя
от вечното, от чистото и от нетленното,
ще продължавам пътя си съдбовен да градя -
загърбвъм смело сивото и черното... ...

Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си ...

Понякога ще идвам във съня ти...
Н. Вапцаров
Съзирам мъничка къщурка
приведена от старост, може би
и газеничето светулка ...

Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме... ...

Ще те обичам отдалеч.
Ще те обичам, без да те поглеждам.
Ще те обичам – няма да се срещаме,
ще стена глухо в спомена за теб.
Не изживяхме миг щастлив и безметежен. ...

... избързал епилог...?
Аз ще дойда. Някъде в нощта.
На някакъв измислен остров.
Ти събирай съчки. За пещта.
Перата да горим. Тъй просто е... ...

ОТГОВОР
Попитах вятъра, който свири в нощта...
и научих за твоята тъга.
Попитах звездите, които вечер изгряват...
и научих, че ти най-силно ме обичаш на света. ...

Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...

Събудих ли те? -плахо ме попита.
И устните ти моите откриха.
(А аз не спях. Бях горе при звездите.)
Целуна ли ме? - аз отвърнах.
Не те усетих, ти кога дойде?! ...

На Тебе!
Момчето ми е палаво жребче -
с копитцата си
ту милва ми косите,
ту ги роши; ...

Силиконен флирт
Ще ме пронижеш с очите си.
Като мълния ще ме горят.
Аз не броя дните си
днес искри ще завалят! ...

Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...

Реших да се изруся. Така де – обичам да експериментирам. Избягвам да го правя само в кухнята, откакто подпалих пода... два пъти... За да не е преходът обаче твърде рязък, се спрях на вариант кичури.
Речено-сторено. Обезцветител, фолио... час и нещо с прическа като на Рууд Гулит... Предвиждаше се рез ...

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!
Какво се случи с вас, та се изгубихте? ...

По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...

/по Татьяна Танько/
Дайте бич и коня, врания
да ме носи през заспали гори!
С копита да бие!
Да изсича искри! ...

Събудих се
Добро утро Любов - не моя,
окъпана в пролетта и зноя!
Аз те бленувам, аз те мечтая
и безумно, без остатък желая! ...

Дълга е нощта безсънна,
пътят към звездите - кратък.
Диша цялата вселена
във гръдта ми - нежен кратер.
Любовта като искрица ...