ЗОВЪТ НА МАРИЯ
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...

Диагноза "поезия"
(рефрен за малка песничка)
Тази сутрин
небето е толкова синьо,
тази сутрин ...

Е, и?
Поглеждам в огледалото.
О, ужас! Коя е тази там?
Не те познавам, отиди си!
Защо си тук, не искам и да знам. ...

Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...

Преметна през рамо и този ден.
Дишаше...
Отвори тефтера, зачеркна ненужното,
и го записа отново...
Закрачи пак бавно към себе си - ...

Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.
Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведе ...

Когато са се сблъскали
"надеждата" и "отчаянието",
получили се реакции психични
в сърцето на егоистичното!
А егоистичното всеки го познава , ...

Мъката, когато проговори
Маруся беше седнала на шезлонг в близост до басейна и гледаше в една точка на водната повърхност. Тих ветрец галеше лицето и раменете й, но тя така и не усещаше неговата милувка. Тъжен, много тъжен се оказа нейният живот през последните години. Чувстваше се ужасно остаряла, ...

Виж! Яхтата полита
в безбрежните води,
в божествения ритъм
на пенните вълни.
Въжетата стогласни ...

Сънят се стича по клепачите:
когато, уморен, взорът се замрежи с тънко бяло було
и мислите затанцуват в предсънния си унес,
да кажем Сбогом на безвъзвратно отишлото си Днес
и да приветстваме настъпващото Утре/о.

Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием, ...

Небесата вече разясняват се.
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...

НАЙ-ДОБРОТО ДЕЛО НА ГОСПОД
Изминаха толкова много години...
Как се стопиха?!
Майка ми се безпокои вече само небесно.
Плете безкрайния шал на Вечността ...

ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ
За тях вечерта беше прекрасна. Светът сe потули в синевата.
Мракът пълзеше, а онова задушаващо зелено, което мамеше
през деня, се потапяше в тъмнината и под прожекторите на лу-
ната се превръщаше в някаква сапфирена фантазия, украсена ...

Волно морето бушува.
Волно душата ликува.
Волно е, но се завръща
при своя бряг винаги.
Волно вълните танцуват, ...

"Онези облаци, огън и дим"
Всеки ден е хубав ден... да започна
да те обичам и опознавам.
Да ти кажа и покажа как никак нямам
сили да те гледам... отдалеч ...

Преди всичко, трябва добре да изберете времето за Вашето пътуване. Пример за добро време е краят на октомври. Времето е идеално за снимки, а и тогава се събират няколко културни събития, за които ще говоря по-долу.
Хубаво е да тръгнете от София рано сутринта, за да избегнете непоносимия трафик и зад ...

Misguided ghosts
I'm going away for a while,
but I'll be back... don't try and follow me,
'cause I'll return as soon as possible.
See, I'm trying to find my place, ...

Adriana Ferrer - Madre Luna
Luna luna lunera
luna bella morena
fuerte como la tierra
quien pudiera ganar tu cariсo morena. ...

MADONNA
FORBIDDEN LOVE
CONFESSIONS ON A DANCE FLOOR
Just one kiss on my lips
Was all it took to seal the future ...

Elle
Elle est mon ame, elle est mon coeur.
Elle est ma flamme, mon bonheur.
C'est celle qui m'a donne la vie.
Elle fait partie de moi! ...

[Chris: Talks]
I Mean Come On...
I Can't Deal With It...
Call Me Back...
Lately ...

Много хора мислят, че като настъпи есен, листата умират. Но това не е така. Те са живи през пролетта, лятото, есента, дори и през зимата. Представете си, че сега пред вас пада едно листо! Сигурно ще помислите, че е умряло и напролет ще се роди ново. Това е почти вярно, но не съвсем. Защото ще умре с ...

Прости... за пътите, когато бях жестока,
по-зла от вещиците в приказките даже...
Прости... че ти се чувстваш като лесна стока,
която егоистката у мен с кристални сълзи маже...
Прости... че съм ината и непоколебима, ...

1. 2. 3. 4...
Бях се притеснила как да кажа
За онзи другия да спомена
Но исках да го знаеш да не крия
Че трепка нещо в моята душа ...

Ти си една жена,
която аз правя жива!
Карам я да се чувства щастлива,
разбирана и истински красива.
Може да те карам да страдаш. ...

Като стъпки към олтара…
Бавно крача.
Разпръсквам здрача.
Не ме е страх от вечността!
Отдавна палачите не плачат. ...

Помниш ли една изминала година,
пълна с емоции различни,
а помниш ли Мартина
и нашите нищожни,
нищожни мънички неща. ...

Като сълзи по моето лице се ронят,
капят тихо стихове.
Далече от душата ми те идват,
от тайни скрити светове,
разказват най-различни чувства, ...

Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето

Днес ми подариха тарантула!
Нито бях я виждала, ни чула.
Уж е паяк, но каква голяма!
Паяжина толкоз здрава няма,
дето да я издържи ще може. ...

Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...

Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...

Мечка
Спи в бърлога цяла зима
и кожух дебел си има.
Казват, че е страшен звяр,
на гората господар. ...

Попадна в книгата
на моя живот,
записах те
на последната страница.
Не се сърди, ...

В сайта срещнах те случайно,
за мен гласувала бе ти,
за стихчето тогава ме похвали
и пожела да сбъдна своите мечти.
От тогава, някак неусетно, ...

Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...