Надмогна есента сърцето ми.
Загледах се през рамо към мечтите.
Прости ми, че поисках си за малко
парченце от забързаното твое време.
Поисках да прелитна със листата ...

Отивам си, а ти дори не знаеш.
В посока друга виждам, че вървиш.
След себе си студа оставям.
Отивам си със изгрева на Слънцето, докато спиш.
Със Слънцето летя, ...

Докосвай, нежно с пръсти ме докосвай.
Събличай, с поглед ме събличай.
Целувай, страстно целувай голото ми тяло.
Побъркваш ме, когато правиш всички тези неща.
Когато ме докосваш, страстно ме целуваш. ...

Затвори очи и заключи съзнанието си, ако искаш.
Или плачи, крещи безсилно и проклинай в тишина.
Накрая просто лягаш и глава във възглавницата си притискаш.
Даде ти без да му поискаш и те остави да вдишваш тъмнина.
Боли ли те наистина или си го втълпяваш? ...

Блянове.
Мечтите се изплъзват,
когато започват сами да говорят,
да, вече са близко
и чао. ...

Твоите очи,
толкова странни,
красиви, любящи,
екзотични и мрачни,
променливи със смях и сълзи. ...

Хелоуин. Денят, в който се маскираме... прикриваме себе си. Но защо го правим? Нима останалите дни в годината не сме “маскирали” истинската си същност, търсейки одобрението на околните или просто от страх да покажем слабостите си? Чудя се няма ли да е по-добре да има ден, в който вместо да крием дор ...

Знаеш ли какво е страх?
Знаеш ли какво е да боли?
Знаеш ли какво е да поправиш нечий грях?
Аз не знам, но знаеш ти...
И както казах, всяка грешка към нещо води... ...

Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...

За миг забравих, че не съм единствена,
че друга има между теб и мен.
А исках да съм твоя и обичана,
и слънцето да съм на твоя ден!
Дали тя може като мене да обича? ...

Тръгнахме да търсим из тъмата
това, що много преди нас презряха.
Спънати, пред камъка се спряхме
и зинали мигом онемяхме.
Някои се разкрещяха, някои побегнаха. ...

000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...

Една случайна среща,
докосване небрежно,
поглед, усмивка - неизбежно,
а момичето беше просто момиче
и после, после какво...? ...

ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...

... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...

lacuna coil - i won't tell you
I cannot tell you you're falling apart
Open your eyes if you wanna survive
I want to tell you your love is a lie
But I won't tell you, I won't tell you. ...

Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само, ...

Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...

Убий ме, преди с друга да те видя.
Убий ме, преди да усетя какво е заблуда.
Убий ме и без да ми казваш защо правиш това,
аз в ръцете ти ще се оставя –
без дори да пророня сълза. ...

... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...

Слети сме. Прегърнали сме облаче,
обгръщащо ни с обич и негà.
Разлива топлина кръвта във вените,
пулсира във сърцата любовта.
В цялото се сбъдват днес мечтите ни, ...

Улица, осеяна с листа,
вървят минувачи.
Свири уличен музикант,
акордеонът плаче.
Музиката натъжава ...

В сегашно отминало -
самодеен театър,
второстепенни роли,
глупави думи,
суетни актьори, ...

Ела до мен, хвани ме за ръка!
Не говори!! Очите ти сами говорят!
И нека повече не мислим за това,
за минали обиди и раздори!
И нека повече не се делим на две! ...

Лунен лъч наднича
през прозореца в нощта,
гали спящото момиче,
омагьосва му съня.
За любов и страст стаена, ...

Поздравявам всички,
които с буквички и срички
бъркат във студено Нещо,
пък вадят Топло и Горещо.
А и в Нищото да влязат, ...

От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш. ...