Лунен карнавал
Нощта разпусна своята завеса
и бляскавия си воал
разпъна тя като килим за гости -
поканата за Лунен карнавал. ...

Ловец
Законно убиващ човек -
с маскировъчен елек,
пушка, раница, патрони
и със куче, дето гони. ...

Подритвана, хулена, сама.
Такава беше до последната луна.
Спеше нощем дето свари,
денем кроснеше по тротоари.
Отредено бе ù на земята ...

Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен-чародей
вилнее; с вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
Прозрачна самота, здравей! ...

Понякога
Понякога се смея лудо
и даже някак безнадеждно,
понякога пък ставам друга -
това е нещо неизбежно. ...

Любоф N-ска
склЕротични строфи
НАЛИ СЪМ СИ работна поетеса,
из задното си дворче зарзават
ще насадя! Но да се теса, теса ...

Там някъде, дълбоко във нощта,
самотна майка стене без душа.
С ръце корави рови гроб в нощта,
а крясък детски се изгубва в глухота.
Спомени, нахални в ума ти ще навлизат ...

С очите си безбройни заспиващият град примигва,
прихърква леко с последните коли,
щурче се чува нейде да присвирва...
стоя замислен под белите звезди...
Липсваш ми! ...

Утрото в очите ти изгрява.
Утрото любовна песен запява.
Утрото радост ни донася.
Утрото в любовни мечти ни пренася.

Очи красиви ме поглеждат пак... оглеждам се в тях!
И съм щастлива, че те има...
че чувам твоя смях!
Да бъда в тебе сгушена е може би мечта...
а всъщност всичко давам това да е така! ...

Как можах тоз грях да сторя?!
Как дори не го разбрах?!
За любов да ти говоря...
почва да ме хваща страх!
Моля те, изневярата прости ...

Когато си отиваш, ти
недей глава назад обръща.
Не гледай строго, не спори.
И лошото недей го връща.
За времето съвместие, аз знам, ...

Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк ...

Ех, Любов
Блаженна да си….
ти Любов човешка.
В теб събрана е радостта
на всяка моя грешка! ...

Пламъци -
изригват -
играят -
изпепеляват
и ...

Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...

Доброто ми поведение и
нежната ми усмивка -
е извинението ми за теб.
Съжаляването ми не можеш
да го чуеш от мен. ...

Март в Босна:
дъждовен пейзаж.
Зелена река -
последният страж
пред къщи с избодени ...

Вечерният бриз ме целуна,
със нежни ръце ме погали,
назад уморено заклюма
и сгуши се в спящия залив.
Разтворила устни горещи, ...

Хайде... давай, мило мое...
разкажи ù приказката за лека нощ
разкажи ù как до мен вечер си заспивал,
как в прегръдките ми щастлив си се будил.
Разкажи ù, мило мое... нека знае... ...

В суматохата
няколко дни ми се разминаха
онази реплика
не беше за теб
между два фаса ...

Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...

Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми, ...

Сърдечността ми – тежко бреме,
бог един ми е свидетел на скръбта,
пресътворил в образа ти мене -
превърна ме в твоята сълза.
Не искаш плачейки да ме загубиш, ...

Духай, вятърко-риск!
Събори
от високите клони
на мислите -
зрелите чувства... ...

Ще ви разправя днес какво се случи:
захапа ме едно съседско куче!
Минавах покрай него не веднъж,
но никой до сега не викна: ”Дръж!”.
Съседът ни, човечец хрисим, кротък, ...

* * *
На баща ми
Измина юли.
Лятото се скрива във очите ми.
И август ме докосва със тъга. ...

Спри да валиш, дъжд!
Спри да валиш!
Сплети си косата на възли!
Спри да капеш
по улиците! ...

Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...

Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни ...

Скачам - тревога ме държи,
тичам - пред мен огън гори.
И се гмурвам в тази буря,
емоционално цунами около мен бушува.
Прегръщам огнени вълни, ...

Усещаш ли мига на сливане
и шепота на вятъра в кръвта,
и случващите мигове взаимност,
по-нежни и от пеперудени крила.
Усещаш ли как в мен рисувам те, ...

Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите, ...

Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...

АЛЧНОСТ
Да, ти превзе дори и мойте думи,
душата ми, съня ми,
даже мене!
Отне и тази ласка помежду ни, ...

… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...