Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...

Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...

Аз се взирам в очите на хората:
има сини, зелени... има и черни...
Но в никой от тях не намирам лъчите
на онeзи две, по арменски верни.
На Е.О.С.

Би трябвало да съм се научила за тия трийсет и две години: започне ли се с „`Айде, бе, к`во толкова може да стане?!”, нещата в девет от десет случая приключват или с полиция, или с доктори, а нерядко с представители и на двете професии. Когато пък в сценария има и посещение „по женски” в някоя местн ...

Един замах и от плътта
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля ...

По асфалта прогизнал чуруликат листа.
Отръскват калта спомени от септември.
Простуденият нос и премръзналите крака
хванати за ръка пристъпват с ноември.
Може би по-скъп ти стана със нещо поетът... ...

Падат есенно листата
като в приказка - мечта.
В злато къпе се земята
и в неземна красота.
Песенно валят листата... ...

Среднощни монолози
(на Л.Л.)
„Кой би искал – болката да е всеки ден
в душата му, нима е спътник земен
и без да пита, се настанява трайно ...

Случайно я открих - Мемориалната гробница на загиналите съветски бойци. Беше ранна утрин. Едва се развиделяваше. Нямаше никой по улиците. Само вятърът влачеше с тихо стържене окапалите есенни листа по асфалта. Гъстата мъгла покриваше с призрачния си воал София. Когато неочаквано пред очите ми изплув ...

Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си ...

В три пътя се разпилява душата ми:
Единият се е свил в кошницата –
при букета от диви метличини;
Вторият – дрипав и безпомощен
бяга след вятъра... вятърничаво; ...

I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...

,,Свърши се.
Беше като умиране.''
Станка Пенчева
Завесите паднаха.
Светлините угаснаха. ...

Давя се в мастилото
на омразата си към самата мен.
Потъвам в недовършените срички,
задраскани до нечетливост думи,
превърнали ме в някой друг - ...

Писък на гларус
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг ...

Имало едно време...
Имало едно време,
а с него ни имало и нас -
носещи на плещите си бреме,
което ранявало ни от раз. ...

М Е Д И Т А Ц И Я
___________________________
По романа "Шогун"
Да
виждаш ...

Така е... Едно докосване с поглед преобърна света ми. После танца, в който открадна сърцето ми. Сега чакам думите, за да остана в "ръцете" ти и след края на звуците.

Погледнах те в очите онзи миг,
погледнах те - душата ти видях,
не чу и моя таен вик
на влюбено туптящо сърце.
Ти галеше ме с поглед онзи миг, ...

Тази вечер моето сърце молитва изрича,
страда, плаче, защото те обича.
Може да е малко и да ти се струва смешно,
но то те обича горещо.
Вечер крия сълзите, ...

Мечтаейки за теб,
нещо вътре ме изгаря.
Ти обърна гръб и продължи,
а аз не вярвах, че това е краят...
Стоя във розова илюзия ...

Пътеки неспокойни
извиват по света
заснежени и знойни
през зими и лета.
Безсмъртните - до клади ...

Скоростно минават дните ни,
забързани сме в свойто ежедневие,
а приятелите се оказват неприятели
и изчезва вярата... както видение.
Заети сме с това да страдаме, ...

Дай ми тема,
да изпиша и нея,
както сторих и с теб.
С слова няма смисъл да те лаская,
навярно само ми вредиш. ...

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...

Бурята вилнееше с пълна сила. Вековните дървета огъваха клони под напора на вятъра. Дъждът се изливаше като из ведро.
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...

Прекатурени,
в тръните на мисли -
шарени чувства...
Неравен пътят.
Камъни - илюзии. ...

Душата ми е незаглъхваща камбана,
която носи късче късно ехо...
Ослушах се! Нима съм оглушала?!
Щом нейните молитви беззаветно
не ще останат чути в битието? ...

Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...

Този, който...
на другите
не иска да прилича.
Съдбата... своя
той обича. ...

Асфалт, павета, ламарина,
ту проливен дъжд, ту слънце.
Всеки град си има климат,
улиците са реки от ламарина.
А колко е прекрасна тревата ...

Една сълза по лицето ми се стича
и прави си път към моето сърце.
То плаче, страда и се измъчва,
за теб, любими, за твоето щастие...
Зная, боли те, зная, че ще мислиш ...

Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...