Моя палава обич с аромат на листа -
и те има, и няма в деня и в нощта.
Светла ласка на есенно слънце сияйно,
топъл полъх за копнежното зрънце, омаен...
От усмивка родена, любов затрептяла, ...

Красива нощ, две тела едно до друго,
две деца, хванали са за ръка,
лицата техни нежно си играят,
докато сърцата шепнат си,
красиви, но думи болезнени. ...

Опитвам се да разгадая
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...

Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха? ...

Във трепета разискрен на зората,
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...

Красиви спомени и дни отминали...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...

Обичай ме, обичай ме… Обичай.
Поискай ме,
жадувай ме,
желай ме.
Днес твоя миг пресичам. ...

Поспри за миг на спомена на прага,
постой... на болката напук,
но щом дъхът ми спре в косата ти -
върви си! Не оставай тук!
Вземи във шепа мигове прашасали, ...

И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.
Че тя е всичко, що ти трябва, ...

Качил си мен в скъпата кола
и мислиш, че душата ми купуваш.
Но тялото не е душа -
грешиш, а после ме ревнуваш.
Не питаш ти дали скърбя ...

29.09.2009г.

Неочакван раздвой на съдбата...
Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала. ...

Сърцето ми пресъхнало мълчи,
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата! ...

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...

Недей, да ми сътворяваш деня отново,
не желая
ни твоето сърце, ни твоите ръце.
Сега съм във нощта си и нека тук мечтая.
Ти идваш всяка сутрин и вечер някъде при теб заспивам. ...

Някой ден
22 януари 2003 година
И аз, като една звезда, се нося
по таз земя
и тук, във мен, живее ...

Осъден съм... В затвор? Но на... Мечтите!
На доживотен. И недостъпен за амнистия!
Разбрал... че в битието липсват - Розите,
в Сърцето - интубирам... Четиристишия...
Обичах тебе... Да - преди да те познавам! ...

Нахлува мисъл празна,
пораждат се съмнения
и очи за трепет жадни
съзират изкушение.
Всичко в мен копнее ...

Пролет
Пролетните пъпки мълчаливо
слушат птичи песни многогласи.
Свойте трели славеят извива.
Весело дечица му пригласят. ...

Училище
О, мое славно училище,
ти си моето светилище -
ти ме научи как да чета, да пиша,
та мен повече да ме е грижа. ...

Една история за истинската любов... болката... и тънката граница между тях...
Когато те видях за първи път, сякаш ослепях.
Исках да те накарам да ме обичаш така, както аз,
но не можах,
исках да прекарам остатъка от живота си, обичайки те, ...

В ъглите ù живее самотата ми.
Отдавна съм надраснала основите:
поникнах като плевел – неочаквано.
Проврях се през комина, тънкоствола.
Високо се протегнаха ръцете ми: ...

Зелена обич
Ухание на здравец
ме изпълва,
а ветрила развява
папрат луда. ...

( из цикъла „Вицове в рими”)
В съда се гледа дело за побой.
Един бандит се вмъкнал в чужда къща
да граби посред нощ. Във хола той
се сблъскал със Ивановата тъща ...

Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак, ...

Тя седна на пейката тихо.
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо. ...

Дъждът никога не е еднакъв. Понякога е топъл и жизнерадостен, друг път е сив и безразличен. Този път беше ситен, мокър и тъжен. Трополеше по купето на колата, навън хората бързо притичваха покрай сергиите на малкия пазар, покрай уличните кучета и сивотата на предиобедния ден. Беше пристигнал рано, п ...

Обвита в ореол божествен,
при нас долита любовта,
окрилено от звука тържествен
сърцето ни запява песента.
И всеки допир е въздишка, ...

А някога ми пишеше писма.
Аз бях едва ли не вина,
тежаща върху твоите плещи, греховна.
Ти просто мислеше, че ще ме спреш...
И казваше във тях, че ме обичаш. ...

Откакто пламна лудост зад очите ми,
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.
Не виждам по-далеч от самотата си. ...

Ти си луд от желание,
премалял от отдаване,
палиш огъня в мен
със горещи слова,
кипва лудо кръвта, ...

Думите отлитат сами.
Думата е птица:
снася яйца.
Предизвиква усмивка
или кавга. ...

Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
Във утробите на нежните алеи
вятърът танцува, полудял от страст.
Храсти и треви се любят в тъмнината. ...

Заглавие
***
Вентилаторът безмилостно бучи -
не е прекъсвал вече с дни.
Дали и той е уморен ...

Едно дихание дели ме от това да бъда с друг.
Сърцето ми крещи "спаси ме", не искам да съм тук.
Буен огън ме изгаря,
да бягам вече нямам сила.
Очите си не ще отворя, ...

Не ме търси, ти няма как да ме откриеш
аз само в стиховете съм и в твоите мечти.
Не ме търси по улиците прашни,
недей поглежда в чуждите очи.
Не ме търси във синьото на мрака, ...

Докосваш ме с поглед,
полумракът ухае на желание...
очите ми те теглят напред,
от гърдите се отронва стенание...
Докосваш ме - с устни, с ръце, ...

Бургас – четвърти по големина град в България, град на черноморските гларуси, град на паметници, знайни по цялата държава, крие в себе си далеч повече, отколкото подозирате. Този, който не е идвал никога в Бургас, го свързва по-скоро с морето и може би с моста. Онези обаче, които са посещавали този ...

Нарисувай ми вяра,
а до нея – надежда,
да убият в мен звяра,
който в ада отвежда.