Днес е моят ден!
Днес съм бяла и щастлива!
Още час и ще си с мен!
Но душата моя пак се свива!
В моя сватбен ден гълъб долетя. ...

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...

Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват. ...

- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...

ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...

Едноминутно мълчание
за еднооката жертва
и за едноръкия палач

Ако пак ме погледнеш
така,
ще обикна очите си,
че ти отвръщат,
овлажняват се, флиртуват, ...

Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми, под нулата притихнало, ...

"Още сричам"
И няма пропасти, и няма драми,
всичко се заключва във делника.
Големите реки безспир са текли
и аз от твоите ръце ще изтека. ...

И ето - пак е есен, и ето - пак вали.
Дървета се оголват и вятър пак ечи.
Но аз съм тук, на топло и всичко в мен трепти.
Училище започвам с приятели добри.
Училището старо пак врати отвори, ...

Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.
През хребетите някъде далеч ...

Съблякох самодивската си риза
след нощното хоро край твоя сън.
Оставих я. Дано да я откриеш!
И се прибрах, когато съмна вън.
Така съм уморена, мой любими, ...

В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...

Седя и коментирам.
С въпросите си провокирам усещане за красота.
Но всеки тук е заслепен,
Угрижен, сякаш заледен.
И вместо тупкащи сърца и нежни длани, ...

Без път не се върви.
Дори когато се съберат в очите
всички пътища.
Изгарят ме милиони кръстопъти.
И рушат в краката ми ...

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...

След тебe бяха вълчите ми дни.
Пресипнали, камбаните ридаеха.
Бях стананала на мъченица във две очи,
а някога за тебе се усмихваха.
Не светеха в небето ми звезди. ...

След тебе любовта ухае...
На пита, но омесена в сълзи.
От баба си отдавна знаем -
"Хляб за обич заран му меси"
След тебе небесата плачат ...

* * *
Само там горе
вместо мен целуни връх.
- Още веднъж!
* * * ...

Как ми се случи, как не подмина?
Дявол ли беше, влязъл във мене?
Лято ли търсех в студената зима?
Младост ли връщах, ей тъй - без време?
Грижи ли нямах, че нови търсех? ...

Повярвах на твоите думи,
а ти живота ми разби.
Всички чувства помежду ни,
без капка жалост смаза ги!
Дали ще мога да забравя ...

САМОВНУШЕНИЕ
Самовнушението е велика сила!...
Представи бърка то, понятия и гени...
Бездарник яхва с него крантава кобила
вместо пегас и си внушава, че е гений... ...

Ако те сравня със роза,
розите от яд ще посивеят,
ще погубя свойта муза,
птиците ще спрат да пеят.
Ако те сравня с морето, ...

Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...

На 29 септември стана разпределението. Даде се разписание на занятията и упътване на воденията им. Същия ден започнаха.
30 септември - конни учения.
4 октомври - занятия с носачките.
Забележка: всеки ден преди пладне се провеждаха прикладни тактични учения с вземане на позиция, преимуществено закрит ...

Плачи ти, сърце, от мъка обвито,
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...

(Види ли да пиша, Рая се мята да ми вземе молива)))
На молива ми се спуска!
Милата котка Рая!
"Не се занимавай с глупости.
Ела да си поиграем!" ...

Да-а-а-а-а! Най-накрая сам! Отпускам се, дишам бавно и дълбоко, леко притварям очи в очакване на предстоящото блажено физиологично облекчаване от товара в стомаха и... в душата. Най-вече от товара в душата, защото това са петте минути на тихо, уединено време без деца, без жена, без колеги, без шефов ...

Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...

Война за тебе трябва аз да вдигна
и тогава може би ще бъдеш моя,
да превзема аз твойта крепост,
както някога превзели Троя.
След вятъра да спра да тичам! ...

Посветено на Клуба на перверзиите, в който членуват най-извратените магьосници в България: Пешо, Нина, Маги и Мишо (та това съм аз!)
О, магьоснико могъщ,
пръчката си дълга извади.
И без жал душата ми разкъсвай,
почвай и не се бави! ...

Нанизани безпътици по жиците
и лястовича памет за завръщане...
През капките, потекли върху мислите,
защо назад очите ни се връщат...
И все да се открием не успяваме, ...

В очите ти оглеждах небесата
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен. ...