Ще те забравя, скъпи, обещавам -
със нея няма аз да те деля,
обидите жестоки да прощавам
не искам и не мога да търпя.
Дори да знам, че няма да отворя ...

В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...

Към Левски
Можем паметник да вдигнем
от мрамор.
Можем да те издяламе
от гранит. ...

Цикъл "Светулка на дланта"
До мене си
във сън
и във безсъние.
Като светулка ...

Аз имам теб. Ти имаш мен.
Какво да искам повече, кажи?
И виждаме се всеки ден.
Би трябвало да съм щастлив, нали?
Не си сама. Не съм аз сам. ...

И нека да е грях, любими. Нека.
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти. ...

Преди да те разплащам, любими,
с крила прекършени и душевна сиротност,
преди да заглъхне сърдечният вик
с най-тежката в сърцето ми болка,
преди лудостта да ме върже за нея ...

Дъжд с примес от сълзи отмива
годините от моята коса.
С цвят пясъчен - като на свила,
сега клони с нюанс към... белота.
Премрежен, през ресници днес наднича ...

За теб пиша, мило,
думите идват от моето сърце.
В този момент искам само
да се сгуша в теб като дете.
Нежно искам да ме галиш, ...

Забогатях, народе! Забогатях!!! Ударих кьоравото дето се вика! Не ми ли вярвате?
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...

Щом чувам тишината
среднощна на града,
на пръсти влизам в храма
на моята душа.
Смирено коленича ...

The Chaos
Начало, безвремие и край,
свързани само от безконечен безкрай...
Огън, въздух, вода, земя -
въртящи се около невидима сфера... ...

Не те търся аз -
търсят те ръцете ми....
Не те моля аз -
молят те очите ми...
Не те викам аз - ...

Затворих
всичките врати
в сърцето си
и коленичих
със премрежени очи... ...

Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита. ...

И казваш...
много ме обичаш -
без мен животът ти ще спре!
Защо прогони онова момиче,
което тичаше със вятъра напред?!? ...

ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...
Трупаме вещи, лъскави съдове.
Мъкнем ревниво полезни неща.
Тежки, претежки диплим чеизи.
И в раклите с тях се зазиждаме. ...

В дъждовни утрини,
във мрачни дни,
лъжовни устреми
прокрадват се в сърцето
и боли... ...

Ще бъда с пуснати коси.
Ще бъда боса.
Ще бъдат въглени очите ми.
Живот във себе си ще нося.
На пътя ще оставя роза бяла, ...

Тракат токчета по асфалта
и пронизват листата.
Колко страстно мантото
разкрива стройни бедра.
Може ли малко до Вас? ...

… днес е зима
и нищо че потичат
есенни листа…
там някъде
и теб те има ...

Кой, кой?
Прекрачих оня ден и аз оттам,
но, заслепен, си казах - чакай малко,
аз долу още не съм съвсем сам,
ако политна, кой ще каже жалко? ...

Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му ...

...защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
Н. Вапцаров ...

Една игра играем. На диван
като пред лекар или пък пред бога
психоанализа си правиш сам.
Приятели помагат, ако могат.
Въпросите се сипят. Говори, ...

ТАНЦУВАЩИ ДУШИ
Обичаш да ме будиш на разсъмване.
Обичаш изгрева, смеха в очите.
Обичаш всяка част от моето пробуждане
и слънцето, докосвайки снагата ми. ...

... А ти си различен...
с усмивка различна...
в очите различно искрата блести.
Дори и гласът ми сега е различен,
за тебе различно красиво звучи... ...

Да не бяхме слушали акъла на Жеката и Цвета, сега щяхме да сме си на топло вкъщи пред камината. Ама не, като имала глава да пати... В четвъртък вечерта Жеката звънна да ни каже, че Дочето и Пламен от Нова Загора са ни поканили на освещаване на новия апартамент, пък и нали в събота е Ивановден, а Ван ...

Тръгвай,
аз вече съм далече -
една луна очите ми обрече
и звездите ми се наредиха,
мечтите ми се умориха ...

П У С Т И Н Н А Р О З А
Съзерцавам
как
вятърът
вае ...

Погледнах го и изведнъж милион звезди избухнаха пред очите ми. Падат, стават и пак се връщат на небето. Очите му бяха сини, но не грозните и така характерни за мъжкото съсловие воднисто-синкави на цвят, като разтечено блато, а хубаво синьо, почти тюркоазено… и чакай. Не са ли лещи?
Така е, така е, л ...

Любовта... това е най-чистото и най-святото чувство на света. Любовта е нещото, което придава смисъл на живота и ако не я изживееш, няма да си усетил нищо от него.
Всеки човек мечтае да намери истинската любов.
Но защо? Какво ни дава тя?
Любовта ни прави щастливи. Хубаво е да се чувстваш ценен и оби ...