Припев първи:
SOS shes in disguise,
SOS shes in disguise!
There's a she wolf in disguise.
Coming out coming out coming out... ...

Evanescence-Hello
Playground school bell rings again
Rain clouds come to play again
Has no one told you she's not breathing
Hello I'm your mind giving you someone to talk to ...

Disturbed-Monster
End this suffering
You made a monster of me,
Through all your wicked lies,
Forever tortured by you, ...

Просто пореден стих
Само тишината е до мен сега.
Едничката в сърцето ми е тя.
Няма я вече радостта до мен,
сякаш избяга заедно с вчерашния ден. ...

Разгулни души самотни,
порочни сенки на страстта,
поели във нощта дълбока
из бледите следи на светлата луна.
Те търсят пристана на вечната надежда, ...

Това, литературата, е най-великото изкуство за мен. Разбира се, ако можех да рисувам или да танцувам толкова добре, колкото мога да пиша, щях да си мисля друго, но такъв е животът. Не знам как има хора, които просто не усещат литературата. Или може би не я усещат, именно защото нейната магия е в тов ...

В дни като този живея!
Живея, ухая, горя!
Сякаш пръв път се смея,
сякаш не стъпвам - летя!
В дни като този е лято - ...

Понякога тайно мечтая
за танц с момче едно,
но никога, Боже, не зная
кога и къде ще е то!
Не зная, но искам да бъде ...

Обажда ми се Грег по телефона.
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да: ...

Вечер, пълна с толкова много мечти,
аз се спрях на твоя нежен пристан,
за да изрека всичко онова, което не ти казах!
Тази вечер ще направя своето признание!
Много дълго изгубил пътеката към любовта, ...

1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...

Олицетворение си на небето
и облаците са сгъстени от парфюм,
с когото вечер стягаш ме на канапето
и изгубвам под възглавниците ум.
Олицетворение си на земята ...

Пред пътя господен смирен стоях
и през сълзи очите гледаха към вас –
онези там, от първите редици,
жадните за мъст, изпълнените с гняв,
които искаха да блеснат с ореола на светици ...

Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...

На Юлия Шопниколова и нейното огромно сърце
Денят е 26 Февруари. Сещаме се пак за теб и твоя празник.
И днес желаем с думи топли да кажем колко сме ти благодарни.
За нежната опора на твойте рамена,
за ведрата усмивка в трудни мигове, ...

Извивка, трепет, нежност, ласка,
стон и плам - двамата горим,
в едно сме - шепот в краска
от картината, която не делим.
Свян, докосване, целувка, ...

Това е един експеримент, който си позволих да направя с песента на Faith No More - Easy, вкарвайки мотиви от Satisfy My Soul на Bob Marley.
Надявам се да ви хареса, според мен двете песни звучат добре една върху друга. Това не е окончателният вариянт на кавъра, който обмислям да запиша в студио, а п ...

Отдавна беше – замъглено от забрава –
и чувствата, и мисълта
и всичко е простено...
защото днеска не е утре,
не е и тогава, ...

Ако трябва, за теб ще спра Земята,
ще целуна огъня, след вятъра ще тичам.
Само поискай и ще открадна дъгата.
Душата си давам, за да те обичам!
Всичко невъзможно ще изглежда лесно, ...

Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа. ...

... пийва с теб.
И не пита.

Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят ...

Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...

тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...

Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,
но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?
Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,
като пепелник, във който ти гасиш поредната цигара
и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса. ...

Не е за мен това...
Не е за мен това... не е...
Някъде между стрелките -
един къс миг - за мен отреден...
между изгрев и Слънчева пита. ...

Left] I need a solution
Right] Any solution
Left] I’m not sure
Right] Not sure sometimes
Left] I’m giving everything ...

Там някъде,
където тишината закачливо
спъва вятъра,
а той - с нежност дива
догонва я, ...

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

Зад прозорците - дъжд.
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...