Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.
Не да те мисля задочно ...

Влюбеният поглед е съвършен.
Неустоим изглед.
Изящен с незабравимост покрит.
Показва нежност поетична.
С любов се е отдал чиста. ...

Свят прекрасен,
свят вълшебен,
красота има в теб,
но няма кой да я види.
Свят на минало, ...

съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...

Простих всички грехове.
Мечтая и летя.
Като мигване ще си отида.
Тихо, като сълза.
Не моля за спасение. ...

Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...

Къде сте днеска, нявгашни другари,
момчета и момичета добри,
във спомените пак ви виждам млади -
с коси развети, с грейнали очи.
С тела изправени като тополи, ...

Какво е любовта?
Твоите верни очи ли са това?
Не е ли плитката бабина в раклата?
Не е ли тихата твоя сълза?
Или, може би, е болката насън? ...

Дочувам позната история,
а всъщност очаквам мистерия.
Като бездна идва моментът,
да пари с болка и нежност.
Пресичам с ирония живота, ...

Skillet - The Last Night
You come to me with scars on your wrist
You tell me this will be the last night feeling like this
I just came to say goodbye
I didn't want you to see me cry, I'm fine ...

Сънувах камъчета разпилени,
подхвърлени небрежно от шаман.
Сънувах себе си през мътно огледало,
усетих се на части разпилян.
Кристална призма пръска нежни искри, ...

Живея в измерение,
изпълнено с Любов.
По пътища неведоми
закриля ме Добро.
От истина разлистена ...

Цветята са навсякъде по празниците,
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса, ...

Ангели със сребърни крила,
галят ме, тихо ми шептят,
плаче със мен нощта,
звездите зад облаците се свенят.
Денят си тръгна със сълзи, ...

Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...

Някъде много далече... толкова далече, че никой не знаел как се стига до там, а този, който стигал, забравял откъде е тръгнал, там имало една омагьосана гора. Всъщност, гората не била омагьосана, в нея живеели наколко вещици, самите те се били омагьосали, но магиите им били толкова силни, че плъзнал ...

Тънка ива
тънки клони спуща,
сянка да направи.
Под коси ù
някой като мине, ...

Не плачи, моя върба,
щом докосва те здрача,
виж, над теб са пъстри небеса!
Жадува туй небе за златните листя -
косите твои - искряща утринна звезда! ...

Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...

В този свят, в който съм днес,
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз. ...

А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...

Дъжд ли е това... или сълзи?
Към теб се връщам... или бягам?
От лъжите или самотата ме боли?
От страх ли пак ръка протягам?
Дали сърцето в мене бие ...

Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...

Непрочитаема
синя безбрежност
хвърля зарове от слънца
в очите на
морската шир - ...

Всичко, което обичам, което ми топли сърцето,
МИЛИЧКА аз го наричам и съм щастлив до небето!
Нежните ласки на бриза, когато ми тръпне сърцето,
усещам под моята риза, щом ме погалиш с ръцете!
На майското слънце лъчите огряват и възкръсва Земята, ...

Отсега бързам да кажа, че този разказ не е за девствени, непознати за човешки крак пусти и безлюдни плажове. Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията е навлязла и в най-далечните кътчета покрай брега. Лятото тези места са примамливи и посещавани от мнозина, някои като мен дошли за пър ...

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...

Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...