всяко утро е дълго очакване…
(като в празен
салон…
по стените)
в който още ...

Необятни лазури
пред очите са блеснали.
Там, отвъд хоризонта,
слънцето пали огнено синевата,
предчувствайки слабостта си. ...

(... смисъл нов)
дали е истина... или пък – не,
самите ние истински ли сме...
жадуваме едничък миг поне,
във който не разискваме ...

Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев - ...

Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...

Таванът на мечтите днеска ми се вижда нисък...
И сякаш малки са стените, кърпещи пространството до него.
Ръцете им са прекалено къси,
за да рисуват с устни върху всяко белезникаво таванно рамо.
Рамената - пълни с татуировки, ...

музика: http://www.vbox7.com/play:853302df
Прощален гръм раздра небето -
заплакало бе с моите сълзи.
И капки по стъклата се изливаха,
оставяйки в прахта следи. ...

Навън вали.
И в мен вали.
А как е мрачно, сиво и безцветно...
тук някъде отляво ме боли...
и настроението ми - кисело,оцетно... ...

Кученцето мое Люси
ненадминат е талант!
Знае песни наизуст и
е танцьор и музикант!
Ако ли не вярваш ти, ...

Обичаш ли да целуваш роза,
приятно разлистена от пролетния дъждец,
загледан в очите на цвета ù
да изпиваш нежно свежата роса,
а отнейде в утринната тишина ...

Птица за обич
Къде си, моя нежна болка и желание,
жадуван мой, но неистово отдалечен,
жар птица е моето послание,
политнала с нежност в изгряващия ден. ...

От простото сиво ежедневие
душата сгушена лежи,
обвита в самота и недоверие,
обидена от многото лъжи.
Една усмивка, блеснала в очите, ...

Звездите трепкат и танцуват,
звездите трепкат и лудуват:
да обичаме света
сега ни карат нашите сърца.
Като две капчици роса ...

В чантата ракия влача,
в тоя град какво да тача,
дано поне мъката,
болката да изплача.
Надигам шишето самотно, ...

С теб се чувствам винаги прекрасно
и ти се чувстваш с мен добре,
всичко толкоз просто е и ясно,
забрави за свойте страхове!
Не се съмнявай в красотата си, ...

Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...

Паметта ни - приятел и враг
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица ...

Нещо в теб винаги ме кара да плача.
Безмълвно откровение, че не се нуждаеш от мен.
Това е, което прави любовта ми жертвана,
начинът, по който се обръщаш, за да видиш залеза.
Думите, написани от безсилие, ...

В ОЧАКВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Тъй както утрото ме къпе със роса,
очите ти докосвам със целувка...
Тъи както вятърът ме гали през нощта,
гърдите ти докосвам със целувка... ...

Искаш да започнем отначало -
нов живот върху помийна яма.
Втори шанс - за Стотен път, но само
да ти сладнее новата измама.
Букет от изневери ми поднесе, ...

Намерих те
Кой си ти, който сънищата ми спохождаш,
срещнала ли съм те аз по моя път?
Съществуващ ли като мъж, или си някой
измислен принц. ...

Давя се в собствената си самота.
Времето, като че ли спря да върви.
Виновна съм – грешнища на любовта.
Само мъка и тъга във мен кърви.
Леден вятър полъхва, пронизва ме в гърдите. ...

Нощна интерлюдия
(из фентъзи-романа „Повелителят на Гардероба”*)
В пет сутринта изглеждаше, че градът спи. Разбира се, Сашо отлично съзнаваше, че това е само привидност. Както и всичко останало. Беше му го обяснил Трикстерът Пешо още първата вечер. Но онова, което бе чул тогава, кой знае защо не се ...

Случи се така
Аз се влюбих в теб,
ти беше моята мечта.
Мечтаех да съм с теб,
бях силно влюбена в теб, ...

Поглеждаш ме
за малко
във очите
и погледът ти
бързо спуска ...

Едно изплашено щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи, ...

За миг умряха нашите мечти,
при нея щом отиде ти...
Не се запита как се чувствам.
Изобщо стана ли ти гузно?
Колко пъти се разделяхме ...

ПИСМО ЗА НИКЪДЕ
Пиша без получател, защото получателят го няма. Просто замина в неизвестността.
Събудих се. Тъмна, студена и самотна нощ навън. Само време за мрачни мисли, защото съм съвсем сама и причината да ми е гадно е проста. Няма те. Отиде си... е, каза няколко любезни думи, че ще се обадиш по ...

Бягство
Днес се родих,
но дълго умирах,
търсейки себе си,
се уморих. ...

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ЖЕРТВИТЕ
Беше някакъв пролетен следобед, когато ми се обади, че си намерила филмографията на Фелини. Започнала си да записваш „Рим”, за да го гледаш на компютъра. Бях току-що се събудил, но се сетих веднага за този филм. Да, да… ”Рим”… това е страхотно платно… То дори няма сюжет… пр ...

Изправяш се пред мен невидим айсберг,
проникваш и в съня ми нереален,
и пълниш шепите ми с глътки нежност,
наистина ли си, или си мимолетен.
Наистина така ми отмъщаваш ...

По улицата бавно се изкачва възрастна жена. Почуква с бастунчето и поспира на всеки няколко крачки. Прави опит да се поизправи, и отново чук-чук и няколко крачки. Когато доближи, кучето настръхна. Скочи към нея и яростно залая. Гласът ми го закова на крачка от бастуна. Жената спря и се изправи. Пред ...

Какво бихте изпитали, ако всичко, което сте си представяли, вашите идеи, онова оформено мисловно творение - фантастично и реално - изведнъж видите опредметено в чужда творба? Написано, оформено в онзи вид, който до тогава е бил само твой. Всичко от теб в хармоничния, утвърден, желан и мечтан свят – ...