ВЕТРОВЕ
Захвърлен съм на далечен бряг,
душата ми безветрие зове.
Но как да спра забързания бяг -
носят ме бездомни ветрове.

Вампир
Снежнобяла кожа,
леденостудена.
Прелест - невъзможна
и очи червени. ...

Беше зима. Пръстите тръпнеха -
до прозореца пишех писмо.
По стъклото каймачено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.
Гледах нежните, бели рисунки ...

Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...

Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...

Парченце щастие ти на ближния подари.
Дай му част от себе си ,не се жали .
И той човек е както теб и мен ,но
съдбата наказала го е строго ,отнела
му е чувството любов ... ...

Много дни... много нощи вървях...
Много сълзи... много болка излях...
Много мечти... много надежди погубих,
но разбери... в мене доброто пробудих.
Първи бе ти.... пръв срещу мене застана! ...

Защо умират рано хубавите хора?
Кажи ми Боже, моля ти се от сърце!
А после близките им трябва да се борят
и да събират всяко счупено парче.
Дали отиват в небесата, ...

Позволи ми да ти подаря звездите –
разпилени, грешни и невиждани.
От небето в своя сън плених ги.
Всичките на тебе са обречени.
Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш. ...

Орисана красота
В красотата ли съм влюбен,
или в прокълнатата съдба -
да е далече любовта ми,
дори да е до мен сега… ...

За божури
Кой ме вика - мамо, ти ли?
Китка да откъсна от божура,
спускам се към тебе босонога,
а в небето слънцето прежуря. ...

Есенно признание.
Дървото прошумоля на вятъра:
"Ще ти се отдам вселистно!"

Червило -
дискретно.
За беззъби усмивки.
Остри токчета.
Макар... ...

Сине, когато някога затворя си очите
и мрак попари моята душа,
не искам да ме помниш със сълзите,
а с ведрата усмивка на уста.
Сине, когато някога затворя си очите, ...

Христо не закъсня. По някакъв начин беше намерил номера на мобилния ù телефон. Той вървеше към „тяхното” заведение, а тя вече беше там, когато ù се обади. Почти беше сигурен, че ще я види на познатото място – беше обяд; време за любимата ù салата и обедното кафе. Но все пак искаше да я чуе, за по-си ...

Къде бе тунелът, за който говорехте -
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка, ...

Ден първи:
Гледам се в огледалото. Гледам се и не вярвам на очите си. Това аз ли съм?! Или някой, който удивително прилича на мен, но е по-дебел... Много по-дебел! Не човек, а глиган!
Ден втори:
Аз не се примирявам лесно. Пак се гледам в огледалото. Гледам се много внимателно, изследователски търпел ...

Кога ще ми покажеш слънцето,
в очите ти изгряващо за мене?
С ръцете си кога ще ме целунеш -
дъхът ми в безтегловности да стене?
Кога ще ме погалиш с мисъл, ...

И бе оставила тя стаята му същата,
каквато беше и преди, когато
с целувка майчина пред къщата
войник го прати миналото лято.
Оставила бе всичко непокътнато - ...

Защо се върна, Любов?
И как успя тъй стихийно да влезеш?
Отново.
През решетките, дето
от спомени плетох ...

Колко автори различни
в този сайт се срещат!
Някои мъдруват, мислят -
вечно поучават.
Все помагат, все се вричат, ...

Да, ти обичаш страховете си,
къде би си купила едно кило от тях?
А аз мога да продавам емоциите,
за жалост - ми остана само евтин смях.
Не можеш да се доверяваш лесно, ...

Накрая на света, или в началото на мислите ми, живееше едно малко момче. Наричаха го Мъртъвчо, тоест аз знаех, че е така. Тоест, така е! Аз съм това момче, или по-точно голямата част от мен е това. Мъртъвчо е нещо като тумор, расте за сметка на всичко останало, което съм или можеше да бъда. Запознах ...

Хей, приятели, знаете ли колко съм щастлива и богата? Преливам от обич и цялата сияя. В момента е късна вечер, а на мен сърцето ми тупти и прелива от енергия - и ако това не е богатство, здраве му кажи. Какво сме се завайкали за нашите проблеми, за всяка болест има лек, особено когато имаш истински ...

Минават бавно часовете
и нижат се безкрайни дни.
Oткакто ненадейно си замина,
за мен земята спря да се върти.
И няма дни, и нощи - само мъка, ...

Вярната Смърт
Смъртта –вярна спътница през целия живот…
Стегнала здраво върху ти своя хомот!
Нима не е до теб сега, нима не е била и преди?
Нима не виждаш ледената ú усмивка зад всички тъмни ъгли ? ...

Във мрачен ден съдбата ме ориса,
за теб аз, мрачната, да се сгодя
и тъпаните непрестанно бият,
и се носи мирис на тамян.
Злата орис е избрала ...

Баладите от гробница отекват във нощта.
Черната кралица прелита с огнени крила.
Древни градове лежат в море от пясък
и под горещите лъчи изплува крясък:
„Хиляда и една невиждани лъжи, ...

Самотните жени среднощ говорят...
Самотните мъже говорят също...
Внимателно общуват и не спорят.
Защото имат с кой да спорят вкъщи...
Самотни хора искат да споделят..., ...

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А над гробето той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисне в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидима лодка, за да донесе утеха в душата и. Той все още бе ...

Нямам сили да се боря за нещо вече изгубено.
Нямам сили да се мъча за вече нещо обичано.
Не искам да бягам в пустошта забравена.
Не искам да се крия в самота отдадена.
Не мога да чакам любовта да отрежда. ...

Съдбата на дете не е трева,
която след копита се изправя.
И ако имаш тиква, не глава -
това не би разбрал. Не се поправя
една несправедливост с други сто. ...

Искам те!
Тези думи устните мълвят.
Искам те!
Тези думи в гърдите горят.
Искам те! ...

Заповядах на сърцето си да бие,
кръвта да движи, но да не кърви,
звукът му – наранена струна,
заключиха безбройните слуги.
Наредих му да не ме издава, ...

Като комин в небето ми горчиво
се пъчи тоя кестен позаспал,
зелените си рожбички грижливо
със остри зъби наковал.
Едно щурче цигулката извади. ...