Господи, ти който си в мен.
Ти, който си в небесата,
нека се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство,
да пребъде Името Ти, ...

Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?
Ще можеш ли да върнеш времето назад?
Хиляди частици разпръснати на парченца.
Това ли е сърцето ми ?
Отговори! ...

Нима любовта ме завладява,
нима изпадам пак във транс?
Тъй силно ме опиянява,
като див и страстен танц!
Нима очите ми ме заблуждават... ...

Поглеждам в сянката си и бягам от нея.
Всичко е нищо и всичко е нещо безгласно.
Говоря и сипя надежди във свята пустиня,
защото, все пак, на мен не ми е ясно...
Не може ли да съм нормална? Кажете! ...

Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...

Главата ме боли.
Мислите в нея отново са хиляди,
милиони, милиарди... и нито една за мен.
Блъскат се една друга,
всяка със своя цел ме придърпва. ...

В един прекрасен ден, едно далечно лято,
незабравимо като твоите очи
аз те открих, момиче мое свято –
стоеше ти сред ароматните треви.
И тъй красиво, тъй по детски чисто ...

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
На фона на мръсната маса, блестейки със ерудиция,
рискувайки да си купят нервно тикосване,
с плебеите почнаха да разговарят патриции,
с Властта се приготвят за ново сватосване. ...

Запуцаа пушки...
и стана чудна сватба
Едно лудо, младо,
тръгна към мегдано,
оро да играе, ...

Тез закони
аз не ги разбирам –
странни и нелепи ги намирам.
Ако Манго “продаде” гласа си
с цел с чорба децата да нахрани – ...

В безвремие ли пак да се описвам,
когато в източната част на моя ум,
едва ме тайничко прелиства
налудничаво - страшен шум.
Полудяла със времето. О, Боже! ...

Безлюден плаж и утрото в сияние
се буди,
тревожни мисли лабиринт строят,
кой ли и какво ли ще изгуби
... смесица от излишни думи. ...

Балони цветни. Деца щастливи.
Искрящо червен нос.
Усмивка, нарисувана с пастели.
Смях на буци. Искреност.
Мечти големи. Усмивки силни. ...

Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...

Ти забрави ме,
не ме обичаш вече.
Да, виновна съм, признавам.
И таз вина живота ми обрече.
Сега сама съм ...

ИМПРЕСИЯ
На Сашо Серафимов
Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне ...

На дъното
Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно. ...

Life should be like a game of cards
You make a mistake
Then fold the deck and start over
It should be just like drivin in your car
Get lost and your navigation system ...

Почти молитвено...
Ще можеш ли да си отидеш? Някой ден
на твоята Вселена взрив последен,
като светкавица, преминала през мен,
ще светне... За да те погледам... ...

Боли ме, без теб не мога, разбери!
Щастлив ли си, че така ме нарани?!
Горд ли си от това, че за теб плаче някой в нощта?!
Та нали ме обичаше или това беше просто лъжа?!
Боли ме,искам те, сърцето ми крещи! ...