Върба докосва с клони тихата вода,
китарен звън ветреца лек довя,
изплашената птица отлетя,
рибари носят мрежи и весла.
Залязва слънцето на небосклона ...

Харесвам те
Звездите пак блещукат на небето…
и ти си там сред звездното море.
Харесвам те, харесвам ти сърцето!
Обичам аз усмивката на твоето лице! ...

Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...

Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...

Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момиче ...

Тя винаги се завръща,
още малко ще ме докосне,
тук в мен толкова пъти,
как мразя тази личност въпросна.
Докато ме вълнува изобщо, ...

Да, наистина, понякога...
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...

Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... н ...

Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива ...

Любов и още нещо...
Безпаметна, безумна, безгранична
обичта ми истинска към теб искри.
Oт лоша, мнителна, себична
в самата Доброта превръщам се дори. ...

ДРУГАТА ОТ СЕБЕ СИ
Съпругът и любовникът подават си ръка,
седят един до друг и пият...
Съпругът и любовникът подаряват й цветя.
Обичат я. А тя, ...

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?
Вятърът не достига. Горещо е. ...

Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...

слънцето
в морето жарта си гаси
вълните с вятъра тихо говорят
в здрача
двойка лебеди следват ...

Любовта на живота ти...
Тя е с черни коси,
или руси,
а може би сини.
Тази мисъл за синьото ...

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...

Когато утрото изпраща зората си,
светът в светлина да премени,
две пламенни тела в страстта си
сбъднаха идеали и мечти.
В полутъмнината на хотелска стая, ...

… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят… ...

Дантелена нощта се спуска.
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...

Все пак не съм предмет,
за да ме имаш или притежаваш.
Нито вещ, която можеш да захвърлиш
или в шкафа да я скриеш.
Все пак не съм любимец, ...

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...

Днес отново отпътувам...
О, даже закъснявам за последния си влак!
Отивам си!... Без да се сбогувам
... и едва ли ще се върна пак...
Изгасва и последната улична лампа, ...

В тишината на сърцето,
изгубена надежда.
Вятърът изтрива сълзите!
И вик...
Вик, излязъл от мъглата. ...

тази нощ...
накапали са
макове
в тревите
с кървава носталгия ...

Загубих теб...
Изгубих себе си...
В мечти дълбоки потъна ти...
В мечти дълбоки изгуби се, нали...
Ще бъда аз сама... ...

Виновна ли съм, че те срещнах-
съдбата тъй решила бе
и сам при мене ти дойде...
Виновна ли съм, че се влюбих
в очите ти, във мене впити ...

Вземи за себе си...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...

Зима
Сняг вали в гората,
и тревата побелява.
Ей това ми е мечтата,
която не избледнява. ...

Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...

100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.
"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото ...

като не ми пука особено
съм сянката зад дясното ти рамо
играеща зарове
със затворени очи
в различните честоти на дишане ...

Онази, дето спря да харесваш,
по навик гърба ти ще пази...
защото мрази да мрази
даже заслужено...
Нея не, но заблуди харесваш ...

Едно лице бледо, искрено, но вече уморено,
с очи кристални от замръзнали мечти.
Сърцето му страхливо е и безумно ускорено,
но обича и с друго нечие сърце тупти.
С протегнати ръце, към светлото небе стреми се. ...

Не бих безразсъдно към теб полетяла,
пленена от звънкия смях,
дори да се гърчи душата ми цяла
и да ме тласка към грях.
Че там, във очите на златните точици, ...

Докосвам те с невидими ръце.
И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени. ...

Аз виждам - в твоите очи искра блести.
Аз чувствам - в твоите ръце
топлина за моето сърце.
Не бих забравила, за миг дори,
ласките, въздишките от теб ...

* * *
Лятна тишина.
Люшва се и влиза
слънцето в градината.
* * * ...

Когато идва тъгата -
тя просто си идва.
Нито е била скрита
в ъгъла на устата,
божем - в гърлото на комина. ...

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...

Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...