Милно сунце, що да сторам,
како, речи, да ти сборам,
дека смо се меджу усилни години родили,
дека смо се меджу ними борили
Лепотицу био си ти важну, ...

С ударите на сърцето си
отброявам мигове -
слънчеви до взривове,
яростни до пламъци.
С лудо биле го лекувам ...

Притискам чак до болка
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури ...

Една врата
пред тебе се отваря,
процежда снопове
от светлина,
облива те със обич ...

Кръщение
Стар църковен ритуал
за детето на родител
точна сума вече дал
на наместника кръстител. ...

Влезе в залата. Всички сякаш точно нея очакваха. Уплаши се. Страшно е да знаеш, че всички очакват най-доброто oт теб. Но страхът отмина, когато пристъпи към сцената. Тя усещаше сигурност само и единствено там. В онзи прашен стар театър тя виждаше бъдещето си, мечтите. Виждаше себе си. Спря преди да ...

По сипеи и по поляни тичам,
прегръщам вятъра с ръце,
венци красиви си заплитам,
със глас се смея, от сърце.
Дървета махат ми със клони, ...

Вдъхновено от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168922
Пролетен вятър
и напъпили цветя...
Дъга в душата.

Като на изповед:
ти - божият наместник -
с тежък кръст в ръката,
аз - разкайваща се грешница.
"Анатема!" - ...

Защо те чувам във ума си?
Защо те виждам и насън?
Копнея очите ми някой с пясък да поръси
и да потъна в стогодишен сън.
А когато се събудя, ...

Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...

Мойто гадже
Мойто мило гадже
с една усмивка ще размаже
цял купен мадами
с шарени пижами. ...

Дъждовна любов
С дъжда дойде
желанието за жена.
Като порой ме заля,
изостри всички сетива! ...

Какво трябва да направя,
за да те видя отново.
Може би трябва да е перфектно
за теб и мен.
Трябва да го кажа гласно. ...

Приказка нашепваш ми сега,
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът, ...

Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...

Ти ще дойдеш
в миг на нереалност
с дъх
на пролет и любов...
ще погалиш ...

Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме. ...

Защо
зад всеки ъгъл
чувам само хленчене?
И някакви ненужни оправдания
да слизат по дърветата ...

И пак си мисля
за онази лудата.
Която те целуна
и си тръгна.
Сега погребвам ...

Посвири ми, музиканте!
Сълзи горещи нека потекат,
душата черна да измият,
мечтите - нека да умрат!
Запей ми песен! ...

Обичам те още,
там в тъмните нощи,
където кръвта ти диво тече,
където се сплитат тъй нежно мечтите
и пак те откривам във мойто сърце. ...

Повярвайте,
и сенките се скриват,
когато си отиде обичта!
Невидимото злато сипе нежност,
но недостижима днес за нас е тя. ...

На татко
И ето днес отново ни събираш,
и всеки е със цвете във ръце.
Но тъжно е, че теб те няма
да ни посрещнеш, с усмихнато лице. ...

1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...

КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...

Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...

Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...

Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта. ...

По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни, ...

Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи, ...

Мими има си градинка!
Сутрин, като се наспинка
и, нарамила мотичка,
право при лехите тичка.
Че лаленца, теменужки ...

Времето за чувства
спряло е без давност.
Спри да ме обичаш,
аз не съм реалност!
Искам да ти кажа, ...

Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...

- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...

Соколът летеше, високо нагоре.
Правеше кръгове – беше на воля.
Соколът летеше, всеки го гледа,
а охлюви нисичко долу бяха проклети.
Птицата кацна на висока скала, ...

Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...