Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words ...

Разсъмването идва с тихи лапи,
да завърти поредна, сива обиколка.
Прозява се денят преди да ме захапе -
да тества струвам ли и колко.
И първото кафе протяга клони - ...

През ключалката светла
надникнах в твойта душа
и вътре смирена
поисках да се подслоня.
Надежда таеше се вътре - ...

Не отваряй,
няма да вляза!
Ще зацапам
както всичко
и всякога. ...

Спомням си с болка в сърцето,
как разбрах за теб и нея.
И всяка вечер плаках до зори,
защото ви обичах,
а вие... сте ме лъгали. ...

Бързи капки чезнат без следа. Мрачно
облачно навъсено небе; прозрачно
слънце чезне в океан безводен
сиво-пепеляв. Мъртвороден
вятър брули опустял пейзаж. ...

Сърцето като струна се вълнува,
потрепва като светъл звук.
В душата красота царува,
биваш омагьосан, минеш ли оттук!
От обич аз плета венци ...

Няколко години отминаха бързо
изпълнени с обич, желание, страст.
Връзки, приятелства, доверие
се градяха и рушаха край нас.
Сменихме многократно мястото, ...

Благодаря ти!
Благодаря ти,
че безкрайното ми лутане,
между сега и после,
не е безславно чакане да видя още. ...

Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Обичал ли си както мен сега?
Търсил ли си погледа, а да не го откриваш?
Чувствал ли си истинска тъга?
Молил ли си се за секундичка внимание, ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Не бе роден,
а вече те познавах...
Не бях те виждал,
а ти беше тук... ...

Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.
Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.
И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!
Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!
В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга! ...

Жестока е
предизборната схватка!
За да разкриват своята природа,
избраниците слизат до народа.
Така и аз ...

" Пазителка "
Аз бях Една от многото в тълпата.
Малко светло петънце в тъмата,
което изгаряше със свещта си
всяка вечер с неизбърсани сълзи от самотата. ...

Опиянен от твоя поглед,
провокиран от твоята усмивка.
Заблуден от външността на ангел,
готов за грях, готов за ада…
Отново чувството познато в стомаха ми навлиза. ...

Имам нужда от теб сега,
че иначе бавно ще се срина.
Без теб студена е нощта -
нищо не е същото, откакто си замина.
Имам нужда от теб сега - ...

Заставам аз пред Теб да искам прошка
душата ми е чиста, но боли.
Пречистена е от сълзите във очите,
боляща от видяното с очи.
Видях аз картина тъй зловеща – ...

Завиждам на онази - предпочетената,
за всяка целувка и сбъдната мечта,
защото съм за тебе книгата - прочетената -
и отдавна не съм любимата жена.
А ти за мен си моята любов, ...

Един много странен човек ме покани на среща.
Може би искаше заедно да помълчим.
(Аз не знаех дори как изглежда).
Аз не знаех изобщо дали е добър и дали ще си струва
с него да почнеме разговор, който и двамата да вълнува. ...

Какво ми каза? Че ме обичаш?
Няма смисъл от това,
сърцето си на скръб обричаш,
а себе си - на самота!
Не ме познаваш ти, ...

Върни ми любовта, с която те проклех!
Върни ми мислите среднощни!
Върни къдриците ми в полет лек!
Върни ми тихата тревога!
Върни вината и върни ми прошката! ...

Божествено на плажа е
сред голи телеса
да се търкаляш. Даже е
полезно. В небеса
от жегата, разплавено ...

Залез над Дунав
тополи протези
слънцето куцука сухо
+ + +
Мръсен под ...

Делникът -
мечта
зад бариера.
Утрото -
несплетено въже. ...

В полето на звездите омайни - погледни
и от там знание получи.
Ти хоризонти преброди
и в далечни места с чиста мисъл отиди.
И светлината ти потърси, ...

Поглед, сврян в ъгъла.
Сълза.
И после пак, и пак.
Между туптенето и
спирането на дъха. ...

Ще си отидеш ти така внезапно,
както ненадейно дойде.
Изскочила със смях през тъмнината,
без страх, без свян
и без да искаш във замяна ...

Ти си в най-жълтия
от всичките ми цветни сънища.
В най-жълтия.
И точно този спомен от съня
ми води луда ярост. ...

Земя,
обич от очите ми струи
и те залива.
Някои си мислят, че е слънцето.
Други пък си мислят, че дъждът е, ...

Чудесно село беше Явор. Радваше с тучни ливади, плодородни ниви и весели хора. Сега от него не остана нищо - само камък върху камъка и изгоряла трева. Остана и славата на онази чудна девойка, Яна.
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покри ...

Внимавай, опасно е!
Радвай се! Смей се! Ликувай!
Сега е времето и мястото.
Само не ядосвай Лукавия!
Дано се харесаш на Господ! Ясно е, ...

* * *
Под облак летен
слънце и дъжд... в целувка...
танцува дъга...